Читать «Гайдуничка (Как съм станал гайдар)» онлайн - страница 6

— Аз пък сяках, че геркините чалъшкани, че твърде обичат мъжето си и ги почитат, и хайле биля беше зело нещо да ме блазни.

— Не им си ял попарата, че тъй ти се струва. Я питай мене.

— Какво да те питам?

— Питай ме как се поменувам.

— Е, че как се поменуваш?

— Как. Е тъй, както видиш: нося дърва на гръб… пък тя й станала озарана в тъмни зори, та се е зареяла из лозята да се май… Я да й зела мотиката и тя, че да… ами аз ша ида сега да стоваря дървата, да поошетам в къщи, че тогаз ша зема да прекопая градината.

— Че що се оставяш тъй на кефа й? Що я не караш да работи?

— Тука й, братко, гръцко село, тука жените съдят и не мож да ги накараш на работа.

— Ам чи не мож ли да я поотупаш?

— Че бута ли се тя бе? То, ти казвам, зъмя ехидница е жена геркиня… Туй не ти е тебе наша българка, да станеш да се набиеш на нея и да ти стане по-мила, че да доди баща й и майка й, че и те да я бият защо не слуша мъжа си. Туй геркинята да речеш да я бутниш, ще станат сичките й роднини като усорлици навръх тебе.

— Ам чи сичките ли геркини са таквиз? — попитах пак аз моя приятел.

— Знам ли аз… по-многото като са таквиз, то и сичкитеще бъдат тази пасмина.

— Чи защо си ся оженил пък за геркиня, като били геркините таквиз?

— Чи защо я… Защото да ме питаш и аз да не зная какво да ти кажа.

— Ам чи как стана то сега най-напред да се ожени ти за геркиня?

— Как стана… е тъй! По копан беше, търсех работа на града и там ме намери туй, тъща ми оладжак. Фана ме да й прекопая лозето. Два дни, три дни копах, аресала ме тя бе, че работя хубаво, току фане тя: „Хади, Петраки, да те оженим ний тебе, ти хранваш жена. Да ти земим ний тебе едно момиче оттука, арбанашка кокошка, да видиш жена.“ Туй било, онуй било, н’ам какво си, н’ам що си… Заведе ме у тях. Излезе едно пукниче гъркинче, та се изпревъртя там пред очите ми. „Аресва ли ти туй момиче?“ — питаше ме тя. Аз, като го видях таквози тунко в кръста, позаучудих се. „Е-ще — тя зафана пак, — то й от сой, баба му била н’ам на кой владика парамана; е-ще, то има къщя, има лози, знай да ший на гергьоф.“ И то излезе пак там около мене, шири-мири, н’ам какво зафане гръцката — „Целеби му кир Петраки…“, долу-горе, оманголиха ме най-подир и в неделята ни венчаха. Майка ми, като чува, да виж клетви, ама кой слуша. Геркиня ша води челяко…арбанашка кокона — затуй ми тегли сега главата…

— Зарежи я пък, вещицата, като й такваз, махни се, иди нанякъде да ти миряса главата.

— Е, побратиме, не ти й пащала главата толкоз и нищо не знаеш. То да ти кажа аз тебе, българин, оженен за геркиня, то веке челяк не е, той става като говедо, дето го водят, там отива, дето го вържат, там стои.

— Как може да бъде туй, не мога да ти разбера. Санким сега не можеш ли да я напуснеш? Аз сякам, туй нещо гърците владици сега вече го узакониха, 100 гроша му е глобата, дай ги, отърви се от нея, вземи си друга, българка, да те слуша барем и диванчапраз да ти стои.

— Их, каркадаш… да ти не дава господ с гърци разправа да имаш, нито с женските му, нито с мъжките му. Мъжките са като репей, дето се улови, не се откъсва, а женските като кошрява или като онзи бурен, дето го казват бабини зъби, оттук ако го отмахаш, оттатък се закача. Имай ти с гърци разправа и грък владика да те съди, че да прокопцаш.