Читать «Гай-джин (Част III)» онлайн - страница 398

— Какво е станало, Хирага-сан?

— Ти иди виж. Аз стоя тук. Ти върви сега, приятел. Хирага не може дойде — самураи още търсят, нали?

Тайърър се загледа в кафявите очи на този чудат чужденец, който със сигурност бе изложил живота си на опасност, за да го спаси. И го бе спасил за втори път. Нима истинското приятелство не се състоеше точно в това?

— Ако не беше ти, щях да съм загинал. Дължа ти живота си. Не е достатъчно само да ти благодаря.

Хирага безмълвно вдигна рамене.

— Какво ще правиш?

— Моля?

— Ако реша да се срещна с теб, да се свържа с теб?

— Аз тук. Тайра-сама, не забравил Йоши награда за моя глава, нали? Моля, не казва за тунел. Бакуфу и Йоши желаят мен зло. Ако Тайра-сама каже, скоро умрял. Мога никъде избяга.

— Няма да кажа на никого. Как да ти предам съобщение?

Хирага помисли малко.

— Залязва слънце, ти дойдеш тук и говориш долу. Аз чуя по залязва слънце. Разбрал?

— Да. — Тайърър му протегна ръка. — Не бой се, няма да те издам и ще се опитам да ти помогна.

Хирага силно стисна подадената му ръка.

— Филип! Филип, момчето ми, слава Богу, ти си жив! — Лицето на Сър Уилям се озари от облекчение, посланикът се втурна към него и го сграбчи за раменете. — Носеха се слухове, че си загинал в Йошивара. Ела да седнеш, горкото ми момче. — Отведе го до най-хубавия стол в кабинета край камината. — Боже Господи, изглеждаш ужасно, какво те е сполетяло? Трябва да пийнеш! Ето ти коняк!

Тайърър се отпусна във високия стол. Чувстваше се много по-добре. Бе преодолял първоначалния си ужас от разрушенията и от срещнатите по брега обгорени и превързани хора. Никой не споменаваше нищо за загиналите. Като видя, че легациите, Струанови, Брокови и най-важните сгради са непокътнати, както и армейският лагер и флотът, малко му олекна. Изглежда, никой не бе наясно колко и кон са изчезналите. Ето защо побърза да дойде тук. Отпи голяма глътка от коняка.

— Без малко да загина в Йошивара. Бях с… ъъъ… с моето момиче и… ами, тя е мъртва. — Мъката му го заля като приливна вълна.

— Боже Господи, искрено ти съчувствам. Странно, но и другият ти приятел — Накама или Хирага, или както там му е истинското име — също загина.

— Сър?

— Да. — Сър Уилям седна на отсрещния стол и щастливо продължи: — Един патрул го забелязал в Ничията земя тъкмо когато пламнал и Пияният град. Отначало го взели за мародер и го подгонили. После го разпознали, стреляли по него и го ранили, за да го спрат. И можеш ли да си представиш, този безумец се надигнал от земята и се хвърлил в една пламтяща сграда — стария склад за газ. Сержантът каза, че само след миг последвала страхотна експлозия.

— Изключено е да…

— Съгласен съм, че звучи невероятно — да вземеш и да се хвърлиш направо в пъкъла. Нелепо е — хората не правят такива работи. С мъка ти съобщавам, че две от момчетата са загинали при опита да го заловят — станали са жертва на експлозията. Колко жалко! Накама навярно е бил подпалвачът, ако наистина е имало палеж. Но ако питаш мен, подобно предположение ми се струва доста пресилено. Във всеки случай варелите с газ избухваха навсякъде. — Посланикът видя, че Тайърър пребледня и се развълнува, и му домъчня за него. — Съчувствам ти, Филип, съчувствам ти заради смъртта му, защото зная, че ти се бе привързал към него, но иначе въобще не съжалявам. Той бе убиец и така се измъкваме от задънената улица с Йоши, нали? — Сър Уилям изчака преводачът да се съгласи, ала изпитото лице насреща му не промени изражението си. — Прощавай, навярно е допълнителен удар за теб, като се има предвид… другото. Навярно е било ужасно?