Читать «Гай-джин (Част III)» онлайн - страница 394

— Още нищо не се знае със сигурност. Боже праведни, това… само това ли е оцеляло от сградата на „Гардиън“ и от печатарските машини?

— Боя се, че да. Но ето вижте — Джейми хвана юздите и му подаде зле отпечатан вестникарски лист със зацапано заглавие по дължината на цялата страница, което се набиваше на очи: „Йокохама опожарена. Подозрение за умишлен палеж. Струанови и Брокови не са засегнати. Армията, флотът и търговските флотилии не са пострадали. Очакват се тежки загуби в Йошивара и в селото.“

Следваше кратка редакционна статия със съобщение, че следобедното издание обезателно ще излезе, и с извинение за лошото качество на печата. — Нетълсмит е ей там. — Под един груб навес седеше раздърпан и мръсен Нетълсмит и усърдно въртеше печатарската преса на ръка. Помощниците му сортираха печатарските букви и се опитваха да спасят каквото могат от пепелището.

— Разбрах, че си измъкнал доста селяни от къщите и си им спасил живота, Джейми.

Макфей все още не се бе съвзел. Смътно си спомняше, че така и не откри Неми, нито научи нещо за нея, но всичко останало му се губеше.

— Кажи-речи, нямам спомени, навсякъде цареше пълна бъркотия. — Виеше му се свят от изтощение. — Чух, че Филип бил изчезнал, вярно ли е?

— Не зная. Моля се на Бога да е жив, въпреки че този слух стигна и до мен. — Сър Уилям шумно въздъхна. — Съобщиха, че Сергеев и Андре са загинали в Йошивара, но току-що видях Сергеев. Така че, както вече ти казах, по-добре да изчакаме. — Посланикът посочи смачкания вестникарски лист. — Би ли ми го дал, Джейми? Благодаря. Свиках събрание в клуба в девет и половина, за да обсъдим какво да правим.

— Какво толкова ще му обсъждаме? Грохнал съм.

— Много неща, Джейми. Голям късмет извадихме. Армията и флотът… — Сър Уилям приповдигна шапката си: — Добро утро, госпожице Морийн.

Тя все още бе облечена в същите дрехи, но изглеждаше чиста и свежа и му се усмихна приятно.

— Добро утро, Сър Уилям. Радвам се, че сте добре и че Легацията не е пострадала. Добро утро, скъпи. — Усмихна се още по-широко, промуши ръка под мишницата на Джейми, като се стараеше да не изглежда дръзка.

Не го целуна, колкото и да й се искаше. — Той й струваше толкова хубав в обгорените си дрехи, с небръснатото си и изпито от грижи лице. Нищо нямаше да му помогне така, както една гореща супа, греяно уиски и добър сън.

Докато идваше насам, мнозина й разказаха колко смело се е държал през цялата нощ. Тя бе прекарала по-голямата част от времето си в утешаване на госпожа Лънкчърч и госпожа Суомп, докато съпрузите им заедно с останалите се опитваха да опазят сградата на Струанови. Бе наливала в малки количества от „дяволското питие“, както майка й наричаше всички алкохолни напитки, разбира се, не в присъствието на баща й. Бе се грижила за изгаряния и бе водила пострадалите при Хоуг и Бабкот, разпънали полева болница възможно най-близо до засегнатата област.

— Изглеждаш чудесно, Джейми, просто си поизморен.

— Не повече от другите.

Сър Уилям осъзна, че са го забравили, и без да изпита капка завист, отдаде чест с камшика си.