Читать «Гай-джин (Част III)» онлайн - страница 357

— Красиво, нали?

— Да, Кацумата-сама, много тъжно и много красиво. Ах, вече са ти поднесли чай. Толкова съжалявам, че ни напускаш.

— Ще се върна след няколко дни. Имаш ли новини от Райко? Още нещо за намеренията на гай-джин?

Мейкин му наля чай, като за момент се забави, за да се полюбува на изключителната рисунка на чашите.

— Изглежда, господарят Йоши се е срещнал с водача на гай-джин, за да установи приятелски връзки с тях. — Мама-сан му разказа сведенията на Фурансу-сан, които пратеникът на Райко й бе предал преди няколко нощи. Беше ги пазила в тайна от Кацумата. — Освен това лекарят гай-джин от Канагава скришом е прегледал тайро тук, в Йедо, още същия ден. Дал му гай-джин лекарства и чувам, че се бил пооправил.

— Бака — възмути се Кацумата.

— Да. Трябва да попречим на този лекар. Според сведенията на Райко той ще се върне утре или вдругиден отново да прегледа тайро.

— Со ка? — запита Кацумата с удвоен интерес. — Къде? В замъка ли?

Мейкин поклати отрицателно глава.

— Не. Най-хубавото е, че ще е отвъд стените в двореца на идиота Зукумура, както предишния път.

Кацумата присви очи.

— Толкова възможности имаме, Мейкин, редки възможности. Точно като Утани, нали? Толкова е съблазнително. За убийството на Утани се разправя из цял Нипон! Ами Хирага? Заловили ли са го вече?

— Не, главният гай-джин пуснал Акимото, а Такеда също е на сигурно място. — Мейкин го изгледа и се запита за какво ли си мисли той. После тихо добави: — Трябва да знаеш още две неща: господарят Йоши е присъствал на срещата между лекаря и тайро, и то със съвсем малко охрана. Чух, че отново щял да отиде. — Тя забеляза как очите му заискриха на процеждащата се в стаята светлина и усети внезапен страх от сдържаната му ярост.

— Йоши и Анджо заедно! Двете кучета заедно отвъд зидовете? Ийе, Мейкин, колко необичайно! — Кацумата се разтрепери от възбуда. — Можеш ли да научиш кога точно ще пристигне лекарят?

Мама-сан се приведе напред, обезумяла от надежда, и прошепна:

— Чакаме нов куриер тази вечер. Тогава ще разбера. Райко осъзнава каква изключителна възможност е това за нас, за всички ни, та да си разчистим сметките.

Досега не им се бе представяла такава възможност. Кацумата се навъси.

— Не мога да остана тук, нито да се върна тази нощ. По кое време се срещнаха предишния път?

— Рано беше.

Кацумата се навъси още повече, а после се успокои.

— Мейкин, всички шиши ще ти бъдат безкрайно благодарни. Ако срещата се състои утре, веднага ме уведоми по кое време ще бъде. Аз ще съм в къщата на Сините небеса край моста при Нихонбаши.

Той й се поклони и тя му отвърна с поклон. И двамата бяха удовлетворени. Засега.

Мостът при Нихонбаши се смяташе за първата спирка на Токайдо в самия край на Йедо, а къщата на Сините небеса бе само една от десетките богати или бедни кръчми, пръснати из околността. Вечерта бе тъмна и студена, небето — покрито с дебел слой облаци. До полунощ оставаха часове. Сините небеса бяха разположени в мръсна уличка. Бе едно от най-бедните заведения — безлична, разнебитена, двуетажна сграда с домакински постройки, кухни и няколко отделни едностайни къщички из парка отвъд стените. На една от верандите седеше Кацумата в съзерцателно настроение. Поради студа бе облечен с ватирано расо. Наслаждаваше се на градината — единственото нещо тук, което щедро обсипваха с грижи. Сред подбрани растения край едно поточе с мостче над него светеха разноцветни фенери. Успокояващо и упойващо се сцеждаше вода в една въртяща се, еклива бамбукова чаша — кап-кап. Тя се изпълваше с вода и се изпразваше от един миниатюрен водопад. Мълчаливият му телохранител шиши спря за миг, даде му знак, че всичко е наред, и продължи да броди около Къщата.