Читать «Гай-джин (Част III)» онлайн - страница 2

Докуцука на брега и се запъти към покоите си. Шишенцето бе пълно, но Малкълм не се докосна до лекарството, а решително го прибра в чекмеджето. С усилие завлече стола си до прозореца и потъна в него с облекчение.

„Ще спечеля — обеща си момъкът. — Господи, моля те, помогни ми. Не зная как, но ще спечеля Анжелик, ще надвия болката, опиума, Токайдо, Тес, ще спечеля…“

Потъна в дълбок, освежителен сън. Събуди се и видя Анжелик да седи до него и да се усмихва.

— Добър ден, любими. Ама как хубаво се наспа. Май стана време да се обличаш за приема! — Очите й блестяха. Момичето отиде при него, целуна го и коленичи до стола му. — Как си?

— Толкова съм щастлив, когато си при мен. — Гласът му бе преизпълнен с любов, но не прикриваше вътрешната му тревога.

Ето защо Анжелик се реши. Важно бе да го изтръгне от обичайната му сериозност, та да се наслаждава на днешния прием — нали бе обещал да го превърне в празник.

— Имам изненада за теб — палаво му съобщи тя.

— Каква?

Девойката бързо се изправи и се завъртя, сякаш танцуваше. Роклята й засвистя. Неочаквано се разкиска и извика:

— Гледай!

Повдигна полите и фустите си, откри дългите си, съвършени крака, подчертани от копринените чорапи, прихванати с елегантни жартиери под коленете, колана и надиплените си гащички с воали. Той очакваше да види традиционните, скриващи всичко женски панталони. От гледката му спря дъхът.

— Всемогъщи Боже… — заекна момъкът.

— Направих го единствено за твое удоволствие, мили мой. — Анжелик пламна от дързостта си, засмя се на руменината му, после за секунда кокетно повдигна полите над главата си и също толкова неочаквано ги пусна. Повя си с ветрилото и задъхано му обясни:

— Такава е последната мода — никакви панталони повече. Хроникьорът от „Фигаро“ твърди, че някои от най-прочутите дами в Париж дори не носят гащички в Операта — при по-особени случаи — за тайно удоволствие на своите любовници.

— Да не си посмяла. — Той се засмя с нея, погълнат от ведрото й настроение. Улови я за ръката и я настани в скута си. — Само мисълта за подобно нещо би ме подлудила.

Тя прислони глава на рамото му, доволна, че хитростта й е успяла.

— Ще ти прошепвам на ухото по време на вечеря или докато танцуваме, че съм ги забравила — просто колкото да подразня своя Очарователен принц, но аз ще го правя чак след като се оженим, и то само за забавление. Нали нямаш нищо против новата мода без панталонки, cheri?

— Не, разбира се — отвърна Малкълм като светски човек, какъвто тайно в душата си не беше. — Модата си е мода.

— Каза, че днешният прием щял да бъде празненство.

Цялото му безгрижие се изпари.

— Да, да, така е. Но… бъди търпелива с мен, Анжел. След няколко дни ще съм в състояние да ти разкрия истинската причина — просто се налага да поизчакам малко. Междувременно помни, че те обичам, обичам те, обичам те, обичам те…