Читать «Гай-джин (Част III)» онлайн - страница 122

— Намерението на Малкълм за ембарго, колкото и да е нравствено, ще бъде катастрофално за всички търговски компании в Азия — говореше Тайърър, — включително и за вашите; не че ще последвате примера му, нито пък германците, руснаците или янките. — Вятърът рошеше косата му, но Филип не усещаше студа заради изпития алкохол и възбудата. — Сър Уилям се съмнява, че губернаторът на Хонконг ще одобри разпорежданията на Парламента, той ще върти, ще суче. Всъщност не бих могъл официално да се изказвам от тяхно име. Парламентът я кара на своя глава — добави младежът и се прозя. — Капнах. А ти?

— Аз имам среща.

— Ах! — Тайърър забеляза проблясъка на надежда в очите на Андре. — Късметлия! Напоследък наистина изглеждаш много по-щастлив, ама много! Толкова се тревожехме за теб.

Андре премина на френски и понижи глас:

— Чувствам се прекрасно като никога. Нямам думи да ти разкажа колко съм щастлив. А момичето… ами тя се държи с мен като със същински крал… то е най-доброто, което съм имал досега. Вече никакво скитосване. Откупих я за себе си.

— Чудесно.

— Слушай, като стана дума, как стоят нещата с Фуджико? Райко започва да нервничи, пък и тя също. Чух, че горкото момиче било съкрушено, все плачело.

— О! — Тайърър усети пробождане в слабините. — Значи твоят съвет излезе правилен. — Едва ли забеляза, че отвръща на френски. През цялата вечер бе разговарял със Сьоратар, Сергеев и другите дипломати на английски, примесен с френски.

— Смятам, че достатъчно дълго проявяваше твърдост и времето вече дойде. Няма смисъл да ги засягаш, те са много мили хора. И двете съжаляват, че са те подразнили.

Преди няколко вечери Райко го бе пресрещнала и отново му бе поискала просроченото плащане. Залъга я с обещанието, че от ден на ден очаква да получи заем — залагаше на възможността Анжелик да намери пари. След това Райко го разпита за Тайърър:

— Какво му става на тоя човек? Ще ми направиш услуга, както и на него, и на Фуджико, а и на себе си, ако оправиш каквото има за оправяне. Очевидно кучките от къщата на Лилията са го съблазнили. Убедиш ли го да се върне, в тия тежки времена ще помогнеш както на нас, така и на себе си. Горкото момиче е пред прага на самоубийството.

Андре не й хвана вяра, но Райко се бе приготвила да му забие ножа, наречен Хиноде.

— Филип, ти си изигра ролята съвършено — насърчи то Андре. — Ще ти уредя среща и ще подновим преговорите.

— Ами, Андре, не зная какво да ти кажа. Аз… ами… опитах с друго момиче, един път. Къщата, която ти ми препоръча, съвсем не е лоша. И си мисля, че да имаш едно и също постоянно момиче май не е чак толкова хубаво. Искам да кажа, че разходите са огромни, а пък… аз имам нужда от кон за поло…

— Да имаш свое момиче крие и добри, и лоши страни. — Андре не издаде безпокойството си. — Според мен — да отложим обсъждането на договора до „напредък в отношенията“.

— Значи и вълкът да е сит, и агнето да е цяло?

— Че защо не? Всички те съществуват за наше удоволствие, нали? Макар че Фуджико и Райко са нещо по-особено. — Андре го убеждаваше, защото не искаше Тайърър да се откачи от въдицата на Фуджико, както и самият той — да е хванат на въдицата на Райко. Да бъдат тайни съучастници бе едно нещо, но тя да го държи в ръцете си — друго. Понсен щеше да уреди срещата, а как да съблазнят Тайърър и да предизвикат у него предишната страст, си беше тяхна работа. — Остави това на мен. Утре става ли? Обещавам ти, че ще те посрещнат ентусиазирано.