Читать «Гай-джин (Част III)» онлайн - страница 11

— Ако… ако нещо стигне до ушите ви… ще съм ви благодарен да го науча пръв лично… веднага… веднага, щом стане възможно.

— Да, ще те осведомявам. Лично.

Малкълм се пресегна за бутилката коняк.

— Наистина ли не искате?

— Не, благодаря.

— Има ли някакво решение за моя проблем?

— Казах ти го. — Сър Уилям отговори официално, за да прикрие внезапното си раздразнение. „Като че ли няколко месеца са от значение! Момичето е живо, а не мъртво като Вертинска, нито пък е толкова прекрасно!“

— Рожденият ти ден наближава, а Хонконг е на осем-девет дни път. Естествено, ти си добре дошъл утре в единайсет, а и по всяко време, но това бе всичко, за което исках да си побъбрим. Лека нощ, Малкълм, и още веднъж благодаря за приема.

Минаваше полунощ. Малкълм и Анжелик се целуваха страстно в коридора пред свързаните им покои. Цареше полумрак, светеха само няколко нощни лампи. Тя се опитваше да се сдържа, но той я привличаше все по-силно с всеки изминал ден. Топлината му я сгряваше повече отпреди — тази вечер неговото и нейното желание стана почти съкрушително.

— Je t’aime — прошепна момичето искрено.

— Je t’aime aussi, Анжел.

Тя отново го целуна изпитателно, после се отдръпна — сякаш от ръба на пропаст, и пак се вкопчи в него, докато си поеме дъх.

— Je t’aime, а приемът бе просто чудесен.

— Ти ми действаш като шампанско.

Тя го целуна по ухото, като го държеше в обятията си. Преди Токайдо щеше да й се наложи да се повдигне на пръсти. Анжелик не се сети за това, но той си го помисли.

— Толкова съжалявам, че трябва да спим поотделно.

— И аз. Но остава още малко — отвърна младежът. Неочаквано болката му се усили, но той я понесе стоически. — И тъй — погледна я, сякаш я поглъщаше с очи. — Наспи се добре, любов моя.

Още много пъти докоснаха устните си и си прошепваха „лека нощ“, а после Анжелик си отиде. Резето на вратата й се плъзна по жлебовете. Малкълм си взе бастуните и се завлече в своята стая — щастлив, тъжен, разтревожен и напълно спокоен едновременно. Вечерта протече блестящо, Анжелик остана доволна, гостите му се забавляваха, той бе сдържал разочарованието си от провала на плановете си и не трепна пред пощата, нито пък допусна Джейми да решава вместо него.

„Взех правилно решение — помисли си младежът, — макар че Дърк би постъпил по-добре. Голяма работа, никога няма да стана като него, но той е мъртъв, а аз съм жив. «Небесният» ми обеща да измисли разрешение за писмата й и за новия завой в моята джос.

— Сигурно има отговор, тай-пан — бе му казал «Небесния». — Уверен съм, че има. Все ще попадна на нещо, преди да замина за Хонконг. Имаш нужда от това доказателство, каквото и да се случи.“

Погледът му се плъзна към общата им врата, все още постоянно заключена нощем по взаимно съгласие.