Читать «Г. Докузмерджанов на капъните ((Разговор, зачут от една стена))» онлайн - страница 2
Иван Вазов
И Пармаклиев гледаше вторачено, почти нагло, в очите на секретаря.
— Заслуга?
— Да!
— Каква заслуга?
— Такава, каквато вий с всичките си науки и философии не можете пренесе на държавата.
— Възможно е.
— Уверявам ви.
— Но коя е?
— В деня на избора ми тоя лош за вас Докузмерджанов доведе при урните седемстотин и седемдесет избиратели! Седемстотин и седемдесет избиратели, чувате ли? Това е нещо, г-н секретарю. Аз му обещах и трябва да изпълня думата си.
— Разбирам. Но даже и да примижим, не можем да го назначим, и никъде по нашето ведомство.
— Я ми кажете защо?
— Той няма ценза…
Пармаклиев скокна гневен.
— Ценза, ценза!… Той носи на челото си ценза!… Седемстотин и седемдесет души! Това му е цензът!… Идете вий да съберете седем души!…
— Нищо не мога, законът е ясен… Аз се не наимам да докладвам за него. Явете се при господин министъра самички. Чини ми се, че и той знае за Докузмерджанова.
— И тъй ще да сторя, господин секретарю, и съжалявам, че гледате много тясно. Държавните интереси за вас не значат много.
И той стана.
— Длъжен съм да ви предупредя, че г. министъра не приема сега. Вратата му е затворена за всички.
— Пред мен ще се отвори! Сбогом.
— Сбогом.
Пармаклиев излезе.
* * *
Секретарят дълбоко се замисли. Не първи път беше слушал неуместни ходатайства, но такава чудовищност не бе слушал. Не се мина дълго време и звънецът на телефона издрънка. Той доближи до апарата.
— Какво заповядате, господин министре?
— Пригответе веднага приказа за назначението на г. Докузмерджанова.
— А Икономов?
— Да се уволни!
— Но той е един от най… добрите ни чиновници!
Телефонът не отговори вече.
Информация за текста
Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]
Набиране: Надежда Владимирова
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/5023]
Последна редакция: 2008-01-25 13:00:00