Читать «Вършитба» онлайн - страница 2

Ангел Каралийчев

— Хайде сега, дядовото момче, стягай си цървулките! Ще идеш да откараш на паша воловците. Те са морни и гладни. Хубаво да ги напасеш!

Додето баба загъне сиренето в зелен лопушен лист, додето натъкми хляба и спусне захлупците в торбата ми — аз се приготвих. Тръгнах след воловете. Най-напред ги смъкнах на реката — да се напият хубаво, — а сетне ги подкарах през стърнището към Белия камък. По витата манастирска пътека слязоха цяла тумба цигани, яхнали на магарета, пренасят в сандъци яйца от тузлушките села. Далеко на север се тъмнеят вековни гори. Там е Делиорман. А между хълмовете, потънали в шума и в прах, окъпани в пот, се гуши нашето село — Стражица. Като насън се чуват веялките. Сякаш бръмчат пчели, сякаш пее вретено.

Информация за текста

Сканиране: sir_Ivanhoe, август, 2007 г.

Разпознаване и последна редакция: NomaD, август, 2008 г.

Издание:

Ангел Каралийчев. Приказен свят. Том втори, 1982

Издателство „Български писател“, 1982

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/9119]

Последна редакция: 2008-09-06 17:40:00