Читать «Вълшебният пръстен» онлайн - страница 4

Без да губи ни минутка, Анансе се сдобил с доста кълцано месо, в което примесил някакъв прах, който притежавал свойството да приспива всеки, който го близне; после пръснал така приготвеното месо по пътя, по който трябвало да минат кучето и котката.

Котката Окра н кучето Окраман били вече тръгнали и стигнали дотам, докъдето пътят се раздвоявал. И двете животни надушили миризмата на месото, пръснато изобилно по пътеката, която водела вляво.

Котката рекла:

— Тази миризма не ми харесва; хайде да тръгнем по пътеката вдясно.

— О, горко ми! — въздъхнало кучето, чиито лиги били вече потекли. — Аз бих предпочел да тръгна по лявата пътека.

— Не и се доверявам. Нека вървим по дясната.

— Котанке — завайкало се кучето, — чувствувам се толкова зле, че нямам сили да мръдна оттук.

— Е, тогава остани, а аз ще продължа сама. — И котката побягнала напред по дясната пътека.

Както се догаждате, кучето веднага се нахвърлило върху месото, излапало го лакомо, но миг след това било повалено от непробуден сън и останало да лежи насред пътя.

В това време котката стигнала до града на Анансе и влязла в стаята, където спял паякът; на масата в една кутия се намирал пръстенът.

Окра се скрила в един ъгъл и останала да дебне сгоден момент. Съвсем неочаквано една мишка преминала толкова близо до нея, че тя само с един скок я сграбчила в лапите си.

— Не ме убивай! — замолило се мишлето.

— Няма да те убия, ако ми направиш една услуга.

— Ще ти направя и две! Кажи ми веднага какво искаш?

— Виждаш ли онази кутия върху масата? Анансе е скрил вътре един пръстен, който принадлежи на моя господар. Ако вземеш пръстена и ми го донесеш, ще те пусна на свобода.

— Отивам веднага.

И наистина мишката се качила върху масата и бързо-бързо почнала да прегризва едната от стените на кутията. В един миг направила толкова голяма дупка, че преспокойно успяла да се промъкне вътре Взела пръстена и го занесла на котката.

— Сега си свободна, вървиси! Благодаря ти за услугата, която ми стори! — казала Окра.

— O, няма за какво, аз ти благодаря! — възкликнало мишлето и бързо се скрило в дупката си.

Котката не загубила ни минутка, а веднага побягнала обратно с пръстена. Много скоро достигнала до мястото, където кучето се било спряло, и го намерила да се събужда от дълбокия сън.

— Как си? — го попитала тя. — А какво стана с месото, което беше пръснато по пътя?

— Нищо не зная — отговорило кучето. — Може би стопаните са дошли да си го приберат; а ако питаш мене, аз току-що се съвземам от страшна болежка.

Котката се престорила, че му вярва, и кучето на свой ред я попитало:

— А ти какво направи? Къде е пръстенът?

— Ето го.

Кучето се позамислило малко, после казало:

— Чух, че реката, която трябва да преминем, е придошла; ти трябва да я прескочиш на един път, може да се случи така, че да не успееш и да изпуснеш пръстена А тъй като аз съм добър плувец, би било правилно на мене да дадеш пръстена.

— Може би имаш право — рекла котката, — сложи пръстена в устата си и се опитай да плуваш бързо.

Достигнали до брега на реката, кучето с пръстена в уста скочило във водата и започнало да плува, а котката, като премерила добре разстоянието, направила един скок и само за миг се намерила на отвъдния бряг. Тогава се обърнала, за да дочака другаря си.