Читать «Вълшебната кана» онлайн - страница 2

Братя Грим

— Дай ми каната!

Ханс отговорил, че каната е в джоба му, а отгоре са скъпоценните камъни, и не може да я измъкне.

— Щом изляза, ще ти я дам — казало момчето.

— Като не искаш да ми я дадеш, остани тогава под земята! — извикал злобно старецът и си отишъл.

Колкото и да викал Ханс, нищо не помогнало. Щом разбрал, че старецът си е отишъл и го е оставил сам под земята, той горчиво се разплакал. След малко, като престанал да плаче, извадил скъпоценните камъни и измъкнал каната от джоба си. Тогава се сетил какво му казал старецът. „Защо ли не биваше да удрям каната в земята? — помислил си Ханс. — Я по-добре да опитам и да видя какво ще стане.“ Ударил леко каната в земята и в същия миг пред него изникнал страшен великан. Момчето цялото се разтреперало от страх и започнало да вика. Ала великанът се поклонил и рекъл:

— Господарю, аз съм на твое разположение. Какво ще ми заповядаш? Ще изпълня всяко твое желание.

Като се посъвзел от страха, Ханс рекъл:

— Искам да си отида вкъщи при моята майка! Заведи ме в моето село право у дома!

— Затвори си очите! — казал великанът.

Ханс стиснал здраво очи.

— Отвори си очите! — казал пак великанът.

Ханс отворил очи и видял, че се намира в родната си къща. Майка му седяла до прозореца и шиела. Скоро момчето разбрало, че тя живее много бедно и че няма пари дори за парче хляб. Тогава той извадил каната, ударил я леко в земята и заповядал на великана да донесе нещо за ядене. Тозчас на масата се появили блюда с вкусни ястия. Двамата седнали на трапезата и се наяли до насита.

Така Ханс и майка му заживели спокойно, без грижи за насъщния. Минали години. Веднъж Ханс казал на майка си, че иска да се ожени, и я помолил да му намери невеста.

— Отиди при царя и поискай дъщеря му Хилда за моя жена.

Отишла майката в двореца и помолила да я пуснат при царя. Когато я въвели в разкошната зала, царят я попитал какво иска.

— Дошла съм да поискам дъщеря ти Хилда за моя син — рекла майката.

Като чул това, царят се разгневил и заповядал да я убият. Ала той имал мъдър съветник, който му казал:

— О, велики царю, бъди великодушен! Защо ще убиваш една глупава и луда стара жена? По-добре й постави условие, което няма да може да изпълни, и тя повече няма да се появи в двореца.

— Добре — съгласил се царят. — Но какво да бъде условието?

— Царю — казал съветникът, — заповядай на тази жена да намери седем златни миди със седем бисера в тях и да ги донесат седем хубаво облечени девойки.

Царят съобщил условието на майката и заповядал да я изведат от двореца.

Щом се върнала у дома, тя разказала на Ханс какво иска царят. Момъкът взел каната, ударил я в земята и казал на великана да намери седем златни миди със седем бисера и да му доведе седем хубаво облечени девойки.

На сутринта всичко било готово. Майката отишла заедно със седемте девойки в двореца; те се поклонили и поднесли седемте златни миди на царя. Той зяпнал от почуда и рекъл на съветника си:

— А сега какво ще ме посъветваш?