Читать «Възмущение» онлайн - страница 16

Една вечер двама членове на еврейското братство почукаха на вратата на стаята ми, докато двамата с Елуин учехме, и попитаха дали не бих слязъл да поговорим в „Совата“ — едно студентско свърталище и кафене. Излязох в коридора и затворих вратата зад себе си, за да не пречим на Елуин.

— Не мисля, че бих се присъединил към някое братство — обясних им.

— Ами не е задължително — отвърна ми единият.

Беше по-високият от двамата и стърчеше с няколко сантиметра над главата ми, излъчваше нещо плавно, увереност и лекота, които ми напомниха за всичките онези приятни, мили момчета, избирани за председатели на ученическите дружества и боготворени от момичетата, които им ставаха танцьорки или мажоретки. Тези младежи не познаваха унижението, докато край нас, останалите, то непрестанно жужеше като упорит комар, който отказва да се махне. Какво ли е целяла еволюцията, че да направи същество като момчето, което стоеше пред мен? Що за практическа приложимост имаше тази красота, освен да привлича вниманието върху несъвършенството на всички останали? Не че бях напълно пренебрегнат от бога на външния вид, но безмилостният критерий, поставен с този образец, правеше останалите чудовищно обикновени в сравнение него. Докато разговарях с него, трябваше съзнателно да извърна поглед, чертите му бяха толкова съвършени и видът му тъй покоряващ, тъй засрамващ… тъй значим.

— Защо не дойдеш да вечеряме някой път в къщата? — покани ме той. — Например утре. Ще има говеждо печено. Ще хапнеш вкусно и ще се запознаеш с братята, без ангажименти.

— Не. Не вярвам в братствата.

— Да вярваш в братствата ли? Че какво има да се вярва или да не се вярва? Група единомишленици се събират за приятелство и другарство. Спортуваме заедно, събираме се, ходим на танци, храним се заедно. Иначе тук човек може да се почувства ужасно самотен. Нали знаеш, че от хиляда и двеста студенти в кампуса евреите са под сто. Доста скромен брой. Ако не влезеш в нашето братство, единствената друга къща, която би приела евреин, е нерелигиозната, а те не разполагат с добра база, нито имат календар със социални събития. А, да ти се представя — казвам се Сони Котлър.