Читать «Времето на Сатаната» онлайн - страница 2
Юлиана Манова
Ед доволен разхлаби хватката си и внимателно положи на земята неподвижното тяло на пазача. Вече играеше в по-тежка категория — беше убиец! Като за първи път се бе справил страхотно. Мъжът не успя да издаде и звук и беше мъртъв. Сега оставаше вторият пазач. Крадецът облегна трупа на стената така, че да спечели поне малко време. После се промъкна към витрината с „часовника“.
Матю леко се усмихна. Джери пак беше задрямал. Знаеше, че трябва да го събуди и се приближи с такова намерение. Матю изпитваше съжаление към партньора си. Горкият човечец работеше прекалено много — и през деня, и през нощта. Но все пак, ако шефовете научеха, че спи по време на работа, щяха да го изритат. Той леко потупа Джери по рамото, очаквайки да се стресне, както обикновено. При това движение „задрямалият“ се строполи на пода и разкри раната на гърлото си. Матю потисна вика си. Тук имаше някой, който бе убил Джери, и той все още беше наоколо.
— Кой е тук? Покажи се, преди аз да съм те намерил, защото тогава лошо ти се пише! — Матю не бе убеден, че може да изпълни заканата си. Това беше първият труп, който виждаше, и страшно му се искаше да отиде в тоалетната и да повърне всичко, което бе ял през деня. Но все пак беше пазач. Нямаше право да постъпи така.
— Слушай, мой човек, нали не искаш да свършиш като приятелчето си? — Гласът сякаш идваше отвсякъде. Матю се озърна уплашено. — Предлагам ти да ми кажеш кода за тази витрина и ще те оставя да живееш нещастния си животец, съгласен?
В този момент и последните остатъци от кураж напуснаха Матю.
— Моля ви, не ме убивайте!!! Всичко ще ви кажа!
— Е, слушам.
— Кодът е „ЗЛО“.
— Добре. Да видим дали казваш истината. Ако алармата се разпищи, ти си мъртъв. — Пауза. — Да, не лъжеш. Приятни сънища!
След няколко секунди Матю последва партньора си в отвъдното. Последното, което си помисли, беше, че човек никога не трябва да вярва на престъпници.
Крадецът грабна „часовника“ и изчезна в неподозиращата нищо нощ.
— Разберете, че ако не ми платите петте милиона, той ще бъде обладан от Зло, каквото ние не познаваме! — Ед се бореше с пяна на уста да докопа някаква печалба от новата си придобивка. Но повечето хора бяха скептично настроени и нямаха нищо против да сложат часовника. Полека-лека планът му се проваляше. Полицията не беше разбрала кой е извършил убийствата и засега нищо не му се бе случило. Вече му писна от провали и този път реши да изпълни заканата си. Ако и сега му откажеха парите, щеше да сложи „часовника“ на този надут и богат кучи син. Правеше опитите си с богаташите, защото те не се обаждаха на полицията. Винаги имаха по някоя тъмна сделчица зад гърба си и не искаха да намесват и ченгетата. Досега теорията му бе правилна, но никой не искаше да плаща, за да не му сложат някакъв си скапан часовник.
