Читать «Време за хранене» онлайн - страница 2
Робърт Шекли
Трегис прелисти още няколко страници и попадна на следното: „Единствената храна на грифона се състои от млади девственици. Времето за хранене е веднъж месечно, като се полагат големи грижи за…“
Той затвори книгата. Изречението бе композирало цял влак от мисли в главата му. Трегис се изчерви и ги прогони. Погледна отново към рафтовете, надявайки се да намери други подобни книги. Нещо като КРАТКА ИСТОРИЯ НА СИРЕНИТЕ или може би ПРАВИЛНО ОТГЛЕЖДАНЕ НА МИНОТАВРИ. Но там нямаше нищо, което дори да напомня на това. Нито на този, нито на другите рафтове, доколкото можеше да види.
— Намерихте ли си нещо? — попита един глас зад рамото му.
Трегис преглътна и показа старата черна книга.
— О, да това е доста рядка книга — каза старецът.
— Наистина ли? — промърмори Трегис.
— Грифоните — каза весело старецът, разглеждайки книгата — се срещат много рядко. Наистина рядък вид… животни. — Помисли малко и продължи: — Долар и петдесет за тази книга, господине.
Трегис си тръгна с книгата под слабата си дясна ръка. Тръгна направо към стаята си. Все пак не всеки ден човек си купуваше книга за грижите и храненето на грифоните.
Стаята на Трегис можеше да бъде сбъркана с книжарница за употребявани книги. Тук също липсваше пространство и същият този сив прах покриваше всичко, същият съмнително подреден хаос от заглавия, автори и видове. Трегис не спря да се полюбува на съкровищата си. Избелялата му СТРАСТНИ СТИХОВЕ НА ЖЕЛАНИЕТО остана незабелязана. Презрително избута от креслото си СЕКСУАЛНА ПСИХОПАТИЯ и седна да чете.
Доста неща можеха да се научат за грижите и храненето на грифоните. Човек не би си помислил, че същество полулъв и полуорел би могло да е толкова придирчиво. Имаше и доста интересно описание на хранителните навици на грифона. Също така и друга информация. Като чисто удоволствие, книгата беше почти толкова добра, колкото лекциите на Хавелок Елис за секса, любими му допреди това.
Към края имаше пълни инструкции как да се стигне до зоологическата градина. Те бяха най-малкото уникални.
Беше доста след полунощ, когато Трегис затвори книгата. Колко много странна информация имаше между двете черни корици! Едно изречение обаче не излизаше от главата му: „Единствената храна на грифона са млади девственици.“
Това го притесняваше. Някак си не изглеждаше справедливо…
След малко отвори отново книгата на
Определено това бяха доста странни инструкции. И все пак не особено сложни. Не се изискваха никакви физически усилия. Само няколко думи и няколко движения. Трегис внезапно разбра колко обременителна бе неговата работа като банков чиновник. Глупава загуба на цели осем часа всеки ден, независимо как човек гледа на това. Колко по-интересно би било да си пазител на грифон. Да използваш специални мазила по време на периода за сменяне на перушината, да отговаряш на въпроси за грифонологията. Да се грижиш за храненето. „Единствената храна…“
