Читать «Вратите» онлайн - страница 2

Отварям поредната врата и се усмихвам, няма гласове — само вятърът фучи през празните стаи и реди безкрайните си симфонии на ридания и тъга, ирония и безкрай. Смехът ми отеква през смълчаната къща, и се чудя, кога ли ще намеря вратата, водеща към друг свят, далеч от този кошмар… при нея. Вятърът се бе засилил, улиците пак бяха засипани със сняг. Бавно се тътрех, вледеняващия бриз ме прорязваше като острието на меч. Спирам се под една козирка и се сгушвам на една пейка. Спи ми се.

Информация за текста

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/11803]

Последна редакция: 2009-05-28 15:17:07