Читать «Враната» онлайн - страница 2

Като се събудил, момъкът разбрал какво е станало и много се натъжил. Видял писмото, прочел го и се отправил към Стъклената планина. Дълго се скитал той, но не можал да го намери. Една вечер бил вече толкова уморен, че легнал под едно дърво и заспал. На сутринта, като отворил очи, видял, че пред него стои огромен великан.

— Тъкмо навреме идваш — казал великанът. — От дълго време нищо не съм ял и сега ще изям теб.

— Ако искаш да ядеш — отвърнал момъкът, — имам храна колкото поискаш.

И дал на великана хляба, месото и виното, които враната му била оставила. Великанът се нахранил до насита и останал много доволен. Тогава момъкът го попитал дали не знае къде е златният дворец на Стъклената планина.

— Знам къде е — отговорил великанът — и понеже имам малко свободно време, ще те заведа почти до самия дворец.

Така и станало. След като великанът си тръгнал, момъкът продължил да върви още два дни и две нощи и накрая стигнал до златния дворец на Стъклената планина. Дворецът се издигал на самия връх на планината. Момъкът започнал да се изкачва по нея, но както и да се мъчел, все се плъзгал надолу по стъклото. Разбрал, че няма да може да се добере до принцесата, и изпаднал в дълбока печал. Ала както си седял и оплаквал участта си, видял трима разбойници великани, които ожесточено се карали.

— Дал Бог добро! — извикал той.

Великаните го чули и спрели. Момъкът се приближил и ги попитал защо се карат. Единият от великаните казал, че намерил пръчка, с която щом удариш по вратата, тя се разтваря, другият казал, че намерил такъв плащ, че щом го наметнеш, ставаш невидим, а третият казал, че намерил такъв кон, че с него можеш навсякъде да отидеш, та дори и да се изкачиш по Стъклената планина. Затова те не знаели дали да останат заедно, или да се разделят.

Тогава момъкът рекъл:

— Искам да взема пръчката, плаща и коня и в замяна ще ви дам неща, които са по-ценни и от златото. Но първо ще проверя дали казвате истината.

Великаните му разрешили да възседне коня, наметнали му плаща и му дали пръчката. В същия миг момъкът станал невидим, шибнал ги с пръчката и извикал:

— Така ви се пада! А сега, сбогом!

После се изкачил по Стъклената планина и се озовал пред вратите на двореца. Ударил по тях с пръчката и те се разтворили. Влязъл вътре, качил се по стълбите и пред погледа му се открила великолепна зала. Там седяла на трон принцесата, а пред нея имало златна чаша с вино. Момъкът се приближил до нея, свалил пръстена от ръката си, пуснал го в чашата и тя зазвъняла.

— Това е моят пръстен! — извикала принцесата, но тя не можела да види момъка, защото бил невидим. — Значи и човекът, който го е носил, трябва да е в двореца!

Тогава момъкът свалил плаща. Принцесата радостно се спуснала към него, целунала го и казала:

— Ти ме освободи от магията! А утре ще отпразнуваме нашата сватба.

Информация за текста

Brüder Grimm

Сканиране и разпознаване: Анани Младенов

Публикация:

Братя Грим — Приказки

Превод — Димитър Стоев