Читать «Вол и омраза» онлайн - страница 3
Саки
— Мистър Ешли — обади се с разтреперан глас Адела, — помолих ви да изкарате този вол от градината, но не съм ви молила да го вкарвате в къщата ми. Щом се налага да търпя присъствието му в моя дом, предпочитам да се намира вън вместо вътре.
— Говедарството не е моя специалност — отвърна Ешли, — ако си спомняте, казах ви го още в началото.
— Напълно съм съгласна — не му остана длъжна тя, — вашата дарба е да рисувате мили картинки с мили кравички. Може би ще желаете да нахвърлите една хубава скица на този вол, който уютно се настанява в моята дневна?
Този път думите на Адела имаха непосредствено въздействие върху Ешли; той бързо тръгна навън.
— Къде отивате?! — изпищя Адела.
— Да си донеса пособия — бе отговорът.
— Пособия ли? Няма да ви позволя да използвате ласо! Ще съсипете всичко в стаята.
Но Ешли с бързи крачки излезе от градината и след две минути се върна, понесъл статив, сгъваемо столче и рисувателни материали. Адела Пингсфорд бе смаяна:
— Да не би да искате да кажете, че спокойно ще си седите и ще рисувате този звяр, докато опустошава дневната ми?!
— Вие го предложихте — отвърна Ешли, докато нагласяваше платното.
— Забранявам ви! Абсолютно ви забранявам!! — прогърмя Адела.
— Не виждам какво право имате на това — отговори художникът, — волът не е ваш, нито сте го взели на заем.
— Изглежда, забравяте, че той се намира в моята дневна и яде моите цветя!
— А вие, изглежда, забравяте, че готвачката има невралгия — каза Ешли. — Вероятно тя тъкмо се е унесла в благодатен сън, от който вашите викове ще я стреснат. Грижата за другите би трябвало да бъде основен принцип за хора с нашето положение.
— Този човек е луд! — възкликна трагически Адела.
В следващия миг тя самата едва не полудя, защото волът, приключил с цветята във вазите и обложката на
