Читать «Войната на завоевателите» онлайн - страница 66

Над целия този поразяващ въображението пейзаж доминираше една още по-впечатляваща полукръгла планинска верига, висока половин хилядоразкрача и широка почти десет, която наподобяваше останките на загаснал вулкан, изригнал и срутил се върху самия себе си. На юг от този планински пръстен имаше сравнително неравна, но все пак подходяща за кацане равнина, която постепенно се извиваше на север и преминаваше в непроходими пущинаци. Мрачанският космически кораб ги отведе при нея и докато я приближаваха, Нзз-ооназ забеляза, че там вече ги очакват няколко големи наземни машини. Вероятно бяха транспортни средства, макар да изглеждаха възголемички за подобно предназначение. А може би бяха тежкотоварни влекачи, докарани, за да изтеглят на буксир „Затворена уста“ до някое скривалище.

Той въздъхна и се обърна. До него бе застанал Глл-боргив. Изглеждаше разтревожен.

— Погледнете онзи пръстеновиден зъбер, изследовател Нзз-ооназ — заговори той. — Какво според вас представляват черните точки?

Нзз-ооназ присви очи към монитора. Мразеше тази игра на предположения. Но от друга страна, Глл-боргив беше прав: сред скалите наистина се виждаха някакви тъмни петна. Дори след като ги загледа по-внимателно, установи, че са разхвърляни равномерно. Почти на права линия…

— Корабен командир?

— Да, изследователю?

Нзз-ооназ посочи монитора.

— Искам лазерно сканиране на тези тъмни петна в скалите.

— Вече е направено. Изглежда, това са прозорци.

Нзз-ооназ го изгледа строго.

— Не смятахте ли, че е редно да ме информирате?

— Предположих, че изследовател с вашия опит вече ги е забелязал — отвърна равнодушно Спс-кудах. — И тъй като наоколо е пущинак, се е досетил, че вероятно те са крайната цел на нашето пътуване.

Нзз-ооназ млясна обидено с език. Тук, в сърцето на една потенциално враждебна страна, корабният командир продължаваше да си играе своята игра.

— А не ви ли е хрумвало, че може въобще да не са прозорци, а отвърстия за мрачанските оръжия?

По лицето на Спс-кудах трепна нещо.

— Обяснимо е, ако проявяват известна предпазливост. В края на краищата те не знаят почти нищо за нас.

— Също както и ние не знаем нищо за тях — засече го Нзз-ооназ. — Като например, дали не са съюзници на хората-завоеватели.

— Смятах, че тази теория е отхвърлена — намеси се Глл-боргив. Забравихте ли за експлозивната атака на хората-завоеватели срещу мрачанските дипломати на Доркас?

— Не съм забравил — отвърна търпеливо Нзз-ооназ. — Помня също и последния доклад на командир Трр-мезаз, според който все още не е известно откъде е дошла атаката. — Той изгледа навъсено Глл-боргив. — Според вас как точно е станало?

Глл-боргив сви рамене.

— Чрез някое непознато оръжие на хората-завоеватели.

— Хм. — Нзз-ооназ отново посочи пръстеновидните скали. — А не ви ли се стори възможно, че няколко точни изстрела през тези отвърстия биха могли да причинят непоправими щети на този кораб?

Глл-боргив не отговори.

— Корабен командир? — подкани го Нзз-ооназ, като премести поглед върху него.

— Ние сме нащрек за всякакви признаци на опасност — отвърна сухо Спс-кудах. — Не бива да се нагърбвате с военния аспект на тази мисия.