Читать «Войната на завоевателите» онлайн - страница 50

Тимъти Зан

Преди няколко години, когато лорд Стюарт Кавана и командир Адам Куин бяха повдигнали въпроса за недостатъчно внимателния подбор на кадети в училището за копърхед, имаше продължителни и разгорещени дебати относно това дали копърхед действително заслужават всички тези средства и усилия. Като опитен и далновиден офицер, Халоуей бе застанал изцяло зад копърхед по време на споровете с цивилни и военни. Но пред себе си неведнъж бе признавал, че не разбира защо командването е така обсебено от идеята да поддържа тази скъпа бойна единица.

До този момент.

Пръстите му все още стискаха микрофона. Той разхлаби хватката си върху дръжката и го включи.

— Ванбруг, говори Халоуей.

— Тук Марлоу, полковник — чу се гласът на втория пилот на Бетман. — Ванбруг не може да ви отговори — изглежда, имат повреда в комуникационната система. Лазерната ни връзка обаче все още действа.

— Какво е положението при тях?

— Лошо, но не критично — отвърна Марлоу. — Изгубили са маневрени способности и около половината от целеуказващите прибори. Все още могат да летят, но ще трябва да ги позакърпят, преди отново да влязат в бой.

Халоуей и Такара се спогледаха. Шансовете да разполагат с каквито и да било резервни части за невероятно сложните изтребители от типа „Корвин“ бяха почти нулеви.

— Разбрано — промърмори Халоуей. — А при вас как е положението?

— Освен някои незначителни одрасквания по корпуса нищо сериозно — увери го Марлоу. — Всички основни системи функционират и не виждам какво може да ни попречи да изгорим някой задник.

— Изчакайте. — Халоуей се обърна към Крейн. — Състояние на ударната група?

— В района са, сър — докладва Крейн. — Дагън съобщи, че се придвижват към главната цел, попаднали са под вражески обстрел и са отвърнали на огъня, но за момента, изглежда, не водят прицелна стрелба. За съжаление не разполагат с въздушна поддръжка — наложи се да изтеглим въздушните коли, когато лазерното оръдие откри огън.

— Ясно — кимна Халоуей. — Марлоу?

— Да, сър?

— Как мислиш, Бетман дали не би могъл да удари наземната лазерна установка? Без допълнителни одрасквания, ако разбираш какво имам предвид.

— Нищо работа, полковник — намеси се Бетман. — Дайте заповед и сме готови.

— Смятай, че съм я дал. Но действайте внимателно.

— Разбрано. Край на връзката.

Радиото замлъкна.

— Как мислиш, ще се справят ли? — попита Такара.

— Ако това е единствената изненада, която са ни приготвили зхиррзхианците, уверен съм, че ще се справят — отвърна Халоуей. — Имам чувството обаче, че наоколо може да има и други скрити огневи точки, за които още да не знаем. Как, по дяволите, са успели да ги разположат, без да ги забележим?

— Имам отговор на това, сър — обади се Крейн. — Гаспери прегледа отново записите и смята, че лазерът е бил в товарния хеликоптер, за който ви докладвахме по-рано. Стоварили са го преди да се изтеглят обратно.

— Хитро — промърмори Такара. — Като стана дума за хеликоптери, изглежда, се прегрупират.