Читать «Войната на завоевателите» онлайн - страница 50
Тимъти Зан
Преди няколко години, когато лорд Стюарт Кавана и командир Адам Куин бяха повдигнали въпроса за недостатъчно внимателния подбор на кадети в училището за копърхед, имаше продължителни и разгорещени дебати относно това дали копърхед действително заслужават всички тези средства и усилия. Като опитен и далновиден офицер, Халоуей бе застанал изцяло зад копърхед по време на споровете с цивилни и военни. Но пред себе си неведнъж бе признавал, че не разбира защо командването е така обсебено от идеята да поддържа тази скъпа бойна единица.
До този момент.
Пръстите му все още стискаха микрофона. Той разхлаби хватката си върху дръжката и го включи.
— Ванбруг, говори Халоуей.
— Тук Марлоу, полковник — чу се гласът на втория пилот на Бетман. — Ванбруг не може да ви отговори — изглежда, имат повреда в комуникационната система. Лазерната ни връзка обаче все още действа.
— Какво е положението при тях?
— Лошо, но не критично — отвърна Марлоу. — Изгубили са маневрени способности и около половината от целеуказващите прибори. Все още могат да летят, но ще трябва да ги позакърпят, преди отново да влязат в бой.
Халоуей и Такара се спогледаха. Шансовете да разполагат с каквито и да било резервни части за невероятно сложните изтребители от типа „Корвин“ бяха почти нулеви.
— Разбрано — промърмори Халоуей. — А при вас как е положението?
— Освен някои незначителни одрасквания по корпуса нищо сериозно — увери го Марлоу. — Всички основни системи функционират и не виждам какво може да ни попречи да изгорим някой задник.
— Изчакайте. — Халоуей се обърна към Крейн. — Състояние на ударната група?
— В района са, сър — докладва Крейн. — Дагън съобщи, че се придвижват към главната цел, попаднали са под вражески обстрел и са отвърнали на огъня, но за момента, изглежда, не водят прицелна стрелба. За съжаление не разполагат с въздушна поддръжка — наложи се да изтеглим въздушните коли, когато лазерното оръдие откри огън.
— Ясно — кимна Халоуей. — Марлоу?
— Да, сър?
— Как мислиш, Бетман дали не би могъл да удари наземната лазерна установка? Без допълнителни одрасквания, ако разбираш какво имам предвид.
— Нищо работа, полковник — намеси се Бетман. — Дайте заповед и сме готови.
— Смятай, че съм я дал. Но действайте внимателно.
— Разбрано. Край на връзката.
Радиото замлъкна.
— Как мислиш, ще се справят ли? — попита Такара.
— Ако това е единствената изненада, която са ни приготвили зхиррзхианците, уверен съм, че ще се справят — отвърна Халоуей. — Имам чувството обаче, че наоколо може да има и други скрити огневи точки, за които още да не знаем. Как, по дяволите, са успели да ги разположат, без да ги забележим?
— Имам отговор на това, сър — обади се Крейн. — Гаспери прегледа отново записите и смята, че лазерът е бил в товарния хеликоптер, за който ви докладвахме по-рано. Стоварили са го преди да се изтеглят обратно.
— Хитро — промърмори Такара. — Като стана дума за хеликоптери, изглежда, се прегрупират.