Читать «Водопадът „Боров камък“» онлайн - страница 2

Той като че ли е най-впечатляващият. Някои от вас — хора, свикнали на удобства — вече ще си кажат: „Трябва да съм луд, че да дойда втори път тук!“. Да се надяваме, че такива хора ще бъдат малко — те обикновено си седят до телевизора вкъщи. Едно обаче трябва да се знае.

По пътеката се препоръчва да се ходи със здрави обувки, чийто подметки няма да се хлъзгат по камъните. Но това го знае всеки обикновен турист.

Горната част на еко-пътеката е стръмна и камениста, като на места е доста изровена. Това ще ви накара да напрегнете мускули, за да преодолеете почти алпийските участъци.

В ранна пролет тук можете дори да откриете растящ на воля див чесън. Навсякъде расте в изобилие папрат и здравец. Много и най-различни горски цветя ще омайват погледа ви. Умората ще е приятна, ако не бързате много, разбира се. През цялото време докато вървите нагоре, водопадът ще остава скрит за погледа ви.

Той ще се покаже някак изненадващо, поразявайки ви с дивна гледка. Големи обли камъни са се скупчили в подножието му, покрити със златисто-зелен мъх. Хладна водна пелена ще ви обгърне изведнъж. Някъде зад нея, досами скалата се вие тясна пътечка, която ви позволява да се вмъкнете и погледнете водната завеса съвсем отблизо, дори да я докоснете. Няколко бистри малки езерца, с ледена вода ви мамят да потопите в тях ръка и дори да отпиете.

Обърнете се и погледнете назад — там, откъдето сте дошли. Между два стръмни гористи склона, ще видите огряната от слънце долина. Там в далечината се гушат къщите на селото, а по нататък се възвисяват шеметните скални вертикали на прохода „Вратцата“. Поразителна гледка наистина! Ако случайно носите фотоапарат, извадете го и снимайте, снимайте …има какво да се снима!

След това погледнете нагоре. Ще видите гледка, която ще ви се явява много пъти след това в сънищата. Златисто кафявата скала се е издала над вас и от нея литва пъстроцветна водна струя. Екотът от падащата вода ще заглуши възклицанието ви. Ще замръзнете неподвижно, поразен от красотата на природния феномен.

И наистина, наистина ще забравите за умората и ще се закълнете, че това заслужава да се види пак. Ще станете един от почитателите на водопад „Боров камък“.

Много от вас вече ще са се уморили достатъчно. Самият спомен за понесените физически усилия по еко-пътеката ще свие сърцето ви, при мисълта за връщане обратно. Тогава? На тези туристи препоръчваме по-лекия маршрут за връщане.

Един циментов праг, ограждащ напряко потока, ще ви отведе на запад към тясна, добре различаваща се пътека. Тя се вие в стара сенчеста дъбова гора.

Две-три съборени от бурите дървета ще ви накарат да се наведете, за да се проврете под тях. За грешните не се препоръчва това упражнение. Така казва поговорката.

Пътеката е покрита със стара шума, а на места е открита, камениста. Вървейки по нея, ще се захласнете от изобилието на здравец и цветя. Ще минете и покрай едно малко изворче. Човешка ръка сръчно е отвела водната му струя с парче издълбана, дъбова кора. Наведете се и пийте. Водата е чиста и ледено студена.