Читать «Вместо предговор (Синият тайфун)» онлайн - страница 2

Георги Крумов

За хуманизма на съветската фантастика говори и В. Щербаков: „… във фокуса на вниманието на писателите фантасти все по-често попада вътрешният мир на човека, неговите преживявания, пристрастия и съдба в преобразен от фантазията свят… Науката днес пронизва всички области от човешката деятелност и сама е една от тези области и затова не може да не засяга сферата на човешките отношения, сферата на морала. Самата научна деятелност на хората неизбежно става обект на морална оценка. Науката възниква в обществото на класов морал, но това още не означава, че нямаме обективен критерий за морална оценка на човешката научна деятелност.“ За тясната — и обществено отговорна — връзка между наука и морал, осъществявана чрез човека, говори и И. Ефремов: „Не популяризацията, а социално-психологическата действеност на науката в живота и в човешката психика — това е същността на съвременната научна фантастика.“ И всичко това най-ярко, най-завладяващо, с неизчерпаемо остроумие и свободен замах на перото вече много пъти сме откривали в трудовете на съветските писатели. Читателят, доколкото вече е прочел този малък сборник, с който Варненското издателство открива своята поредица „Галактика“, вече е забелязал всичко това. Преоткрил е и тук редица най-примамливи елементи от богатството на стилови похвати, изненадващи идеи, овладяно въображение, дълбок подтекст, социален усет и насоченост въпреки ограничения, посветен само на морето тематичен кръг. Морето за съветските автори е любима акватория за вдъхновение, за силни нравствени внушения от комунистическия кодекс на етичните норми. В множество елементи на разказите срещаме ясно социално-философско съдържание и не е нужен критичен анализ, за да разберем моралната отговорност, която дава мисъл и перо на съветския автор. Той свързва познатите ни „канони“ на фантастиката с реалистичното наследство изобщо на съветската литература и духовна култура, свързва го все по-често и в действения демократизъм на своя многообразен, популярен по целия свят фолклор. Има нещо особено примамливо за разсъждения, което свързва — видимо или невидимо — търсенията на съветските фантасти с народното приказно наследство. Понякога ни се струва, че руският писател е наследил от своя народ образи на герои, до каквито пишещата машина трудно може да извиси нови герои с подобни смело и остроумно изградени черти. Нека си припомним Иля Муромец или Садко, Кащей Безсмъртни или Святогор богатир, Микула Селянинович и още много други.

За хуманизма и — той върви неотменно с него — за демократизма на съветската литература, в това число и на фантастиката и научната фантастика, могат да се споделят много радващи мисли, но — както се казва в такива случаи — по-добре е те да си дойдат от прочетеното, от съжителството с писателите.

Информация за текста

Сканиране: sir_Ivanhoe, 2008

Разпознаване и редакция: NomaD, 2008 г.

Редакция: Mandor, 2008 (#)

Издание:

Синият тайфун (сборник с разкази)

Книгоиздателство „Г. Бакалов“, Варна, 1979

Поредица „Галактика“ №1

Съветска, I издание