Читать «Владетелят (Част II)» онлайн - страница 6
Ерик Лустбадер
— Дори и да е така…
— Не! — изкрещя в слушалката Ничиреншу. — Няма да стане!
— Мисля, че по този въпрос изобщо нямаш избор — долетя по жицата спокойният и някак безжизнен глас на Резидента. — Първо — това „фу“ действително принадлежи на майка ти. Второ — ти си длъжен да изпълняваш заповедите ми. Нима допускаш, че променяме бъдещето, предопределено от майка ти, просто ей така? Аз никога не работя по този начин. Нещата са предварително планирани, всеки участник в събитията играе строго определена роля.
— Това вече е прекалено! — извика Ничиреншу. Мариана продължаваше да пропада през пластовете на въображението му, кръвта й отново оплиска лицето и раменете му. Очите й не изпускаха неговите. — Не можеш да се правиш на Господ! Тази манипулация е отвратителна и едва ли има някакви шансове за успех.
— По-добре се моли на Буда или на превъплъщението, в което вярваш, операцията да
— В какво отношение?
— В каквото се сетиш! Америка, Русия, Китай — всички ще пострадат. Под заплаха е съществуването на целия свят!
— Какво общо има това с мен и Джейк Мейрък?
— Ще разбереш, когато се срещнете.
— Вече на няколко пъти се срещахме — отвърна Ничиреншу. — И единствен резултат от тези срещи беше смъртта.
— Нещата ще се променят от „фу“. То ще ви свърже завинаги, ще ти даде живот. Можеш да бъдеш сигурен в това.
Не вярвам в Буда, не вярвам изобщо в нищо — това искаше да каже той. Затова не вярвам и на теб. Но не го каза.
Главата му гореше, изпълнена с разпокъсани мисли. Изтощен до крайност, той политна и се отпусна в прегръдката на Камисака. Тя успя да блъсне вратата с крак, после го въведе в миниатюрната дневна.
Наведе се с цената на известни усилия и отмести учебниците от футона, който беше нагънат във формата на диван. После двамата заедно се строполиха отгоре му.
Тя направи опит да се отдръпне, но той я задържа.
— Чай…
— Не сега — промърмори той, заровил глава в рамото й. — Не си отивай…
Камисака се почувства разтревожена и радостно възбудена едновременно. Вдигна ръка да го погали по главата така, както майка й правеше с по-малките й братя. Сърцето й се свиваше от мъка заради болката му, но в душата й се промъкна радостно ликуване. Той отново се беше върнал при нея! Той има нужда от нея! Тя отлично знаеше, че би могъл да отиде в друго убежище, но беше дошъл именно тук, при нея!
— Ничиреншу-сан — прошепна тя и целуна косата му. Какво се беше случило с него? Неговият свят беше пълна загадка за нея. Четеше вестници и знаеше, че съществува наемен убиец на име Ничиреншу. Но някак не можеше да свърже това създание на чуждия и враждебен свят с мъжа, когото обичаше с цялата си душа.
Сега обаче, видяла лицето му, тя изведнъж пожела да узнае всичко. Искаше да разбере какво може да доведе човек до толкова разнебитено състояние. Искаше да разбере какво е направил, защо го е направил…
