Читать «Владетелят (Част II)» онлайн - страница 184

Висока вълна се плъзна по пясъка и събори една от кулите на детето. То отпусна ръце, очите му се разшириха, после се напълниха със сълзи. Сестра му излезе от водата и се изправи срещу него. Видяла каква е работата, тя се отпусна на колене и загреба пясък с шоколадовите си ръце.

— Няма нищо. Ето, пак ще я построим…

Момченцето я погледа, после клекна до нея и се залови за работа. Джейк неволно се усмихна.

— Татко — промълви той. — Ще ми разкажеш ли по-подробно за „юн-хюн“?

— Защо не — кимна Зи-лин. — Но преди това трябва да ти кажа нещо… Отвеждайки Мариана в Япония, Ничиреншу изпълняваше моя заповед.

Вълните връхлитаха върху брега. Така, както го бяха правили в продължение на хилядолетия. Но в ушите на Джейк тътенът им изведнъж прозвуча като пушечен залп.

Отново видя бледото лице на Мариана, мокрото й тяло, прилепнало към скалата. После камъните под краката й се отрониха, тялото й политна и изчезна в пропастта…

Мариана! Не!

— Бих искал да продължа — забеляза състоянието му Зи-лин, но Джейк не го чу.

— Защо го направи? — дрезгаво попита той. — Защо трябваше да я изпратиш на сигурна смърт?

— Химера откри тайната на „фу“. Първата му работа беше да изпрати взвод за екзекуции в дома ти. За тази цел избра нощта, в която ти трябваше да нападнеш къщата за „О-хенро“.

Джейк почти не забеляза промяната в гласа на баща си.

— Зная — нетърпеливо тръсна глава той. — Но все още не разбирам… Мариана не би трябвало да тръгне с Ничиреншу. Не би го сторила доброволно при никакви обстоятелства!

— Разбира се — меко промълви Зи-лин. — Особено след всичко, което знаеше или за което се досещаше… Свързано със старата вражда между вас. Затова трябваше да бъде убедена с други средства…

Очите на Зи-лин се насочиха към морската шир, но не виждаха нищо.

— Ничиреншу я предупредил по телефона за скорошното пристигане на убийците. Тя не му повярвала. И това е било естествено, нали? Агенцията беше на твоя страна…

Затова Ничиреншу й казал името на ръководителя на екипа. Него тя познаваше отлично.

— Евънс.

— Точно така, Евънс. Химера вероятно не е знаел, че Мариана има представа за начина, по който си изкарва хляба Евънс. Тя прибягнала до единствената разумна постъпка — избягала от апартамента и се скрила наблизо. Скоро Евънс действително се появил начело на хората си и тя вече нямала друг избор, освен да повярва на Ничиреншу.

Настъпи тежко мълчание. Никой от двамата не обръщаше внимание на веселата глъч по плажа. Накрая Джейк тръсна глава и тихо попита:

— Но защо точно Ничиреншу?

— Нямах друг избор. Трябваше да спася Мариана, при това бързо. Нямах никакво време, взводът за екзекуции несъмнено щеше да я открие в Хонконг, независимо от скривалището… Трябваше да я изведа от града.

— Прецених, че с Ничиреншу ще бъде в най-голяма безопасност. Не вярвах, че някой в Агенцията ще се сети да я търси при най-заклетия ти враг.

— Но не стана така, нали? — горчиво попита Джейк. — Пак я откриха…

— За съжаление — въздъхна Зи-лин. — Борбите за власт в КВР доведоха до изпращането на техен екип в планината Тцуруги. Съжалявам, синко…