Читать «Витлеемското магаре» онлайн - страница 2

— Като е така — каза Йосиф, — отвържи го и му дай тръните, които си струпал пред входа за огън, Овчарят се засмя:

— Че как ще яде тръни?

— За да успокоиш гнева си и за да ти остане сламата, ще яде — каза Йосиф.

Овчарят отвърза магарето и го заведе при тръните. Понеже животното бе гладно, то, макар че го бодяха, почна да яде лакомо.

Овчарят, като го гледаше как се мъчи, каза:

— Още един невинен пострада при великото събитие.

Оттогава, Бобо, магаретата, когато са гладни, се задоволяват, ако намерят да попасат даже тръне.

Докато ставаше това, вън се чу глъчка и шум от камшик, който плющеше по гърба на някого.

Овчарят отиде към вратата да види какво има. Запъхтян пристигаше другарят му, върху когото бе яхнал, като на магаре, човек със златошита одежда, с чалма, украсена с диамант, с вид важен и строг. Той скочи от гърба на носача, втурна се в пещерата и падна на колене пред новороденото.

— Кой е тоя?

— Това е управителят на Ерусалим, комуто занесох новината — отговори овчарят, които донесе големеца.

— Какво те възнагради?

— Понеже накуцва с единия си крак, той, възрадван от новината и желаещ да получи изцерение за недъга си, възседна ме и ме би с камшика си, за да го донеса по-бързо.

— Казах ти, приятелю, че при всяко велико събитие не може да не пострада някои невинен.

Овчарят, който донесе велможата, като видя магарето пред вратата, което ядеше тръните, ядоса се, грабна тоягата и почна да му нанася жестоки удари.

— Проклета твар! Ти ядеш тръните, които съм приготвил за огън, а аз изпълнявах твоята служба — да мъкна на гърба си управителя.

Магарето почна да се гърчи, да скача от болки и нададе ужасен рев.

В това време пристигнаха с камили влъхви и велможи, които придружаваха царе, дошли от изток, да се поклонят на току-що родения спасител.

Стражата, която ги придружаваше, пристъпи към входа, размаха камшици и почна да удря двамата овчари и магарето, които бяха пред входа.

— Отворете път, за да се поклоним на спасителя.

Овчарите уловиха магарето за повода и с бяг се отдалечиха настрана, а велемъдрите царе от изток се смяха от сърце на тяхното паническо бягство.

Като снеха тежките товари с подаръци, дошлите навлязоха вътре и паднаха пред спасителя да му се поклонят.

А битите и изгонени, като се хващаха за болните си меса, гледаха отдалече и трепереха.

— Кои се е родил, приятелю? — попита овчарят, който донесе управителя. — Спасителят на света.

— А какво спасение донесе на нас, когато в първия ден на неговото раждане изядохме боя! Виж, големците дойдоха с подкупи и присвоиха спасителя за себе си.

— Да, да, да… — потвърди с рев магарето, което стоеше настрана и се мъчеше да ближе изтръпналите си от тоягата меса.

Информация за текста

Набиране: Георги Величков

Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]

Публикация:

Елин Пелин. „Събрани съчинения в шест тома“, Том трети; „Български писател“, С. 1977. Под редакцията на Тодор Боров, Кръстьо Генов и Пеньо Русев.

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/5402]

Последна редакция: 2008-02-14 10:30:00