Читать «Вирус 2015» онлайн

Светослав Славчев

Вирус 2015

Синкавата светлина на големия телевизионен екран затрептя на стената и едновременно с това се чу плътен мъжки глас:

— Извънредно съобщение! Извънредно съобщение! До екипажа на Междупланетната медицинска станция.

На екрана изплава лицето на мъжа, който говореше — възрастен човек с посивели коси и живи, умни очи.

Той спря за миг и след това продължи:

— КЕП 2 да се готви за незабавно излитане посока Марс. Дежурният екипаж при мен. Повтарям: КЕП 2 да се готви…

Докато мъжът на екрана повтаряше извънредното съобщение, от леглото в дъното на стаята скочи пъргаво един момък, който посегна към таблото, вградено над леглото, натисна последователно две копчета и каза бързо:

— Андреев прие. Идвам веднага.

След това направи няколко крачки. Тежката двойна врата, която затваряше стаята, се отвори сама пред него. Коридорът, извит в дълъг полукръг, беше ярко осветен. Стени от полупрозрачен стъклопласт го разделяха на части и отдалеч трудно се отличаваха местата на херметическите врати. Зад стените се движеха хора, но шум от стъпки не се чуваше. Това създаваше малко особено впечатление за нереалност — като че ли всичко беше странен, мълчалив сън.

Двама мъже и една мургава, тъмнокоса жена излязоха от съседното помещение. Андреев спря, за да ги дочака и чу жената да казва с напевен, малко гърлен глас:

— Този път, изглежда, има нещо сериозно, Едуард.

— Ще отидем — ще видим — вдигна рамене мъжът, когото нарекоха Едуард и като се обърна към Андреев, добави — Една малка разходка не е излишна.

Андреев се усмихна. Едуард Джексън щеше да си остане непоправим. Макар и да беше талантлив лекар-микробиолог, той винаги заявяваше, че космическата медицина му служела само за развлечение. Признаваше като наука единствено втората си специалност — биохимията, и с истинска страст проучваше извънбелтъчните форми на живот. Другият мъж до него — норвежецът Фрик Олафсон, беше астрохимик и биолог. Широк белег пресичаше лявата му буза, спомен от една експедиция до Юпитер. Жената наричаха просто Тини, защото никой не можеше да изговори трудното й полинезийско име. Тя беше инфекционист и ботаник. Вирусологът Свилен Андреев всъщност беше най-младият от всички и Съветът на космонавтите едва ли би го допуснал на Междупланетната медицинска станция, ако не бяха интересните му научни трудове по изменчивостта на вирусите.

В командния пункт вече бяха събрани останалите членове на екипажа на КЕП 2 — инженери,космонавти и астрофизици — всичко около десетина души.

Командирът на станцията професор Ломов се беше изправил до малкото си писалище, почти закрито от огромния пулт за управление, по който играеха десетки светлини линии. Той изчака да влязат всички и веднага започна:

— Планетарният съвет съобщи преди малко, че всред експедицията на Марс, която работи в Мъртвия град, има два случая на неустановено заболяване. Започнало е преди около час и се развива изключително бързо. Симптомите отговарят на вирусна болест.

Ломов спря и погледна към пулта пред себе си, където настойчиво мигаше една червена светлина. След това вдигна очи и добави кратко: