Читать «Виолетовият залез» онлайн - страница 2
Сибин Майналовски
Най-тежко бе обаче с рижото. С едно просто заклинание от света за една вечер изчезнаха всички лисици. Болката обаче продължаваше. Последваха ги минзухарите — отново същото…
Една вечер, докато стоях у дома и безпаметно се наливах с водка с празната надежда, че поне този път ще успея да заспя, вдигнах очи към залеза. Всеки поглед към слънцето болеше… също както когато човек погледнеше към нея. Стиснах зъби, юмруците ми сякаш сами се разтвориха, дланите ми се насочиха към омразното яркооранжево кълбо пламък, от устата ми изригнаха незнайно откъде и кога научени заклинания…
Така свърши всичко. Споменът най-накрая прегоря във виолетовия пламък, остана само омразата, която бликва отново всеки път, щом погледна виолетовия залез… или чуя телефона да звъни. Никога не й отговарям. Само отпивам глътка водка и прошепвам тихо към затворената слушалка: „Ти преспа с всички дяволи, мила… върви сега при тях“.
Сега ще направя същото.
Лека нощ, малка блуднице. Дано някой ден чуя, че поредният ти любовник те е заразил със СПИН.
…
Всъщност, като се замисля с колко елементарно заклинание може да се уpеди това…
Информация за текста
Източник: http://wizard.co.nr (през http://sfbg.us)
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/1786]
Последна редакция: 2006-08-10 20:36:48
