Читать «Виолетовата рокля» онлайн - страница 3

Грейс живееше в същата къща. Нейната стая се намираше точно над Мейдината.

В къщи Мейда свари врява и олелия. Езикът на хазяйката тракаше ожесточено като джурило в бучка. След малко Грейс слезе в стаята на Мейда обляна в сълзи, с очи, по-червени от всякаква рокля.

— Каза ми да си излизам — изплака Грейс. — Вещицата му с вещица! Защото имам да й давам четири долара. Изнесе куфара ми в коридора и заключи вратата. Къде да вървя? Нямам нито цент.

— Нали вчера имаше пари — каза Мейда.

— С тях си купих рокля — отвърна Грейс. — Мислех, че ще почака до другата събота за наема.

Подсмърк, подсмърк, хлип, подсмърк. Само миг и на бял свят излязоха Мейдините четири долара — нима можеше да бъде другояче?

— Душица златна! — извика Грейс, засияла като дъга. — Сега ще платя на подлата, стара квачка, а после ще отида да премеря роклята. Божествена е. Ела да я видиш. Парите ще ти връщам по долар на седмица — непременно.

Ден на благодарността.

Обедът трябваше да започне в дванайсет часа. В дванайсет без четвърт Грейс се втурна в стаята на Мейда. Да, тя наистина беше очарователна. Просто бе родена за червен цвят. Мейда седеше до прозореца със старата шевиотена пола и синята блузка и ловеше брим… Впрочем занимаваше се с изящно ръкоделие.

— Боже мой, ти още не си се облякла! — ахна червената. — Как ми стои отзад? Тези кадифени ивички са много шик, нали? Защо не си облечена още, Мейда?

— Шивачът не успя да ми ушие роклята навреме — каза Мейда. — Аз Няма да дойда.

— Това е много неприятно. Да знаеш как съжалявам, Мейда. Я облечи какво да е и тръгвай — кой ще те заглежда толкова? Ще бъдат само нашите от магазина.

— Бях се навила, че ще бъда с виолетовата рокля — каза Мейда. — Щом не можа да стане, по-добре изобщо да не идвам. Не се безпокой за мен. Тичай да не закъснееш. Страшно ти върви червено.

Цялото време, докато траеше обедът в магазина, Мейда прекара до прозореца. Тя си представяше как момичетата пищят, мъчейки се да счупят ядеца, как старият Бахман се смее с цяло гърло на собствените си, разбираеми само за него шеги, как блестят брилянтите на дебелата госпожа Бахман, която идваше в магазина само в Деня на благодарността, как господин Рамзи се провира тук и там оживен и любезен и се грижи за удобството на всички.

В четири часа следобед тя, с окаменяло лице и безжизнен поглед, се отправи бавно към шивачницата на Шлегел и му каза, че не може да му плати сега останалите четири долара.

— Боже! — викна сърдито Шлегел. — Затова ли сте такъф тъжна? Вземете го. То е готоф. Платите друг път. Нали две години всеки ден минавате покрай шивачница. Аз може шие рокли, но разбира и хората. Ще плати кога можете. Вземете го. Стана хубаво и ще бъде красива с него. Ето. Платите, кога може.