Читать «Вещиците: Талтош» онлайн - страница 303

— Вярно е.

— Пиши. Това е първият от седем факса, отнасящи се до „Прима балерина“…

И така те продължиха по списъка. Когато най-сетне Аш погледна към часовника, вече минаваше полунощ. Всъщност наближаваше един. Още валеше сняг. Дребното лице на Лесли бе пребледняло като платно, а той самият бе достатъчно изморен, за да заспи.

Потъна в голямото меко и празно легло, като смътно долавяше, че младата Лесли още кръжи наоколо и му задава въпроси, които той вече не чуваше ясно.

— Лека нощ, скъпа — каза й.

Ремик отвори за малко прозореца, както му бе наредено, и воят на вятъра заглуши всички останали звуци и съвсем навреме изличи всеки доловим шум, който се издигаше от тесните пространства между мрачните сгради. Леден полъх докосна лицето му и направи топлината на тежките завивки още по-приятна.

Не мечтай за вещици; не мисли за червените им коси; не мисли за Роуан в прегръдките ти. Не мисли за Майкъл, който държи твоята книга и й се възхищава, както никой друг, освен може би онези от ордена, които бяха предали Лайтнър. Не мисли как седите тримата; не се връщай в долината, не сега, не и за дълго; не върви сред каменните кръгове; не влизай в пещери; не се поддавай на изкушенията на смъртни красавици, които умират от допира ти… Не ги призовавай, за да не чуеш хладината, отчуждението и уклончивостта на гласовете им.

Когато вратата се затвори, той вече се унасяше.

Брю. Улицата в Париж; жената в магазина; куклата в кутията; големите очи се взират в него. И внезапната мисъл, хрумнала му на улицата, под един фенер — че ще дойде момент в историята, когато парите ще правят възможни всякакви чудеса, когато преследването на богатство, дори за отделния човек, може да има огромно духовно влияние върху хиляди хора… че в света на масовото производство, преследването на богатство може да доведе до безкрайна креативност.

В един магазин на Пето авеню, само на няколко крачки от тази врата, той бе видял Книгата на Келс — съвършена репродукция, направена с много умение и любов, на скъпоценната книга, създадена преди много време на Айона.

„За човека, който обича книгите“, щеше да напише на картичката за Майкъл. Видя го как се усмихва с ръце в джобовете, точно както Самюъл винаги държеше ръцете си в джобовете. Майкъл спеше на пода, а Самюъл стоеше над него и каза заваляно: „Защо Господ не ме е направил такъв?“. Беше твърде тъжно, за да се засмеят. И онова странно изказване на Майкъл, когато стояха до оградата на Вашингтон Скуеър, измръзнали от студ, и се чудеха защо хората стоят навън в такова време. Майкъл каза: „Винаги съм вярвал в нормалното. Мислех, че бедността не е нормална. Мислех, че е нормално, когато можеш да получаваш онова, което искаш“. Сняг, трафик, нощните скитници, очите на Майкъл, приковани в Роуан. А тя — някак далечна, тиха, не така склонна да говори като него.