Читать «Вещиците: Талтош» онлайн - страница 260

Беше средата на шести век след Христа, макар че тогава не го знаех. Ако трябва да си представите нашите хора тогава, представете си мъже и жени с дълги, доста семпли роби, обточени с кожа и бродирани със злато и скъпоценности. Мъжете носеха косите си дълги до раменете, а жените покриваха главите си с копринени воали, прикрепени от семпли златни диадеми. Кулите ни бяха почти голи, но топли и уютни. Бяха изпълнени с кожи и удобни кресла. В тях винаги горяха огньове. Представете си ни много високи, каквито винаги сме били.

А сега си представете мен в моята кула, в компанията на дребен русокос монах в кафява роба, който жадно пие от виното, което му предложих.

Той носеше голям вързоп, който пазеше като очите си. Помоли ме да му осигуря охрана, която да го ескортира до дома му на остров Айона.

Тръгнали трима монаси, но бандити убили двамата му спътници и сега той бе останал сам-самичък, разчитащ на милостта на непознати, но решен да занесе скъпоценния си товар на Айона. Беше готов да жертва дори живота си за него.

Обещах му да се погрижа да стигне невредим до Айона. Той се представи като брат Ниниан. Бе приел името на по-ранния светец — епископ Ниниан, който бе покръстил много езичници в своя параклис или манастир, или каквото там е било, в Уитърн. Този епископ вече бе покръстил неколцина от дивите талтоши.

Младият Ниниан, красив ирландски келт, най-сетне остави на земята своя безценен вързоп и ми показа съдържанието му.

Дотогава вече бях виждал много книги — римски свитъци или кодекси, както ги наричат сега. Знаех латински и гръцки. Бях виждал дори няколко малки книжки, наричани катачи, които християните носеха като талисмани, когато влизаха в битка. Бях проявявал любопитство към фрагменти от християнски писания, но по никакъв начин не бях подготвен за съкровището, което Ниниан разкри пред мен.

Това беше великолепна олтарна книга — Четирите евангелия, с невероятни илюстрации и декорации. Корицата й бе украсена със злато и скъпоценни камъни и бе подвързана с коприна. А страниците бяха изпъстрени с невероятни малки картинки.

Веднага се влюбих в тази книга, изчетох я буквално на един дъх. В началото зачетох латинския на глас и макар че срещнах някои странности, като цяло го разбирах. Потънах в историята като обсебен — въпреки че тя не бе нищо необикновено за един талтош, но за мен звучеше като музика.

Докато разгръщах пергаментовите страници, аз се възхищавах не само на самата история, които те ми разказваха, но и на невероятните изображения на фантастични зверове и на миниатюрните фигурки.

Всъщност те въплъщаваха изкуството по онова време на островите. През по-късните векове щяха да кажат, че тези изображения са груби, но после започнаха да ги ценят заради сложността и пълнотата им.

За да разберете какъв ефект оказваха самите евангелия, трябва да си припомните колко различни са те от литературата преди тях. Не включвам в това число Тората на евреите, защото не я познавах, но евангелията са различни дори от нея.

Те бяха различни от всичко! Разказваха живота на един човек, на Исус. Разказваха как е проповядвал любов и мир, как е бил преследван, съден и измъчван, а накрая разпнат на кръст. Трогателна история! Не можех да не се зачудя какво ли мислят гърците и римляните за това. Самият Исус явно бе много скромен човек и нямаше почти никаква връзка с древните крале, това бе очевидно. За разлика от всички други богове, за които бях чувал, той бе казал на своите последователи всякакви неща, които те бяха записали и проповядваха по целия свят.