Читать «Вещиците: Талтош» онлайн - страница 11

— Каза да го свържа направо с вас, господин Аш, винаги така сте правили. Позволих си да…

— Добре си постъпил. Сега ме остави за малко.

Той седна на креслото зад бюрото.

Когато вратата се затвори, вдигна слушалката и натисна малкия червен бутон.

— Самюъл! — прошепна той.

— Ашлар — чу се отсреща така ясно, сякаш приятелят му наистина бе до него. — Накара ме да чакам цели петнайсет минути. Много важен си станал.

— Самюъл, къде си? В Ню Йорк ли?

— Разбира се, че не — отвърна гласът отсреща. — В Донелайт съм, Аш. В странноприемницата.

— Нима в долината има телефони — промърмори тихо Ашлар. Гласът прелиташе до него чак от Шотландия… от долината.

— Да, стари приятелю, в долината има телефони и много други неща. Тук дойде един талтош, Аш. Видях го. Истински талтош.

— Чакай малко. Да не искаш да кажеш…

— Да, точно това казвам. Но недей се вълнува толкова. Той е мъртъв. Беше още дете, много непохватен. Дълга история. Един циганин е замесен в нея, много умен циганин на име Юри, от Таламаска. Ако не бях аз, вече щеше да е мъртъв.

— Сигурен ли си, че талтошът е мъртъв?

— Циганинът ми каза. Аш, в Таламаска са настъпили мрачни времена. Нещо трагично се е случило в ордена. Вероятно скоро ще убият циганина, но той е решен да се върне в метрополията. Трябва да дойдеш възможно най-скоро.

— Самюъл, ще се срещнем утре в Единбург.

— Не, в Лондон. Иди направо в Лондон. Обещах на циганина. Но ела бързо, Аш. Ако братята му от Лондон го видят, ще го убият.

— Самюъл, това не може да е вярно. Таламаска не се замесва в подобни неща, камо ли да убие някой от своите. Сигурен ли си, че този циганин ти е казал истината?

— Има нещо общо с онзи талтош. Можеш ли да тръгнеш веднага?

— Да.

— Нали няма да ме провалиш?

— Не.

— Тогава има още нещо, което трябва да знаеш още сега. Ще го прочетеш в лондонските вестници, щом пристигнеш. Те копаят тук, в Донелайт, в руините на катедралата.

— Знам, Самюъл. Вече говорихме по въпроса.

— Но разкопават гроба на Свети Ашлар. Името му е било гравирано на каменната плоча. Ще прочетеш за това във всички вестници. Учените са от Единбург. Аш, в тази история са замесени вещици. Но циганинът ще ти разкаже всичко. Наблюдават ме. Трябва да тръгвам.

— Самюъл, теб хората винаги те наблюдават, чакай…

— Косата ти, Аш. Видях те в едно списание. Наистина ли се е прошарила? Нищо, няма значение.

— Да, косата ми побелява. Но процесът тече доста бавно. Иначе не съм остарял. Няма да видиш нищо необичайно, освен косата.

— Ти ще живееш до края на света, Аш, и ще си онзи, който ще го разруши.

— Не!

— Хотел „Кларидж“ в Лондон. Ние тръгваме още сега. Това е хотел, където човек може да си стъкне хубав огън в камината и да спи на огромна стара спалня, покрита с басма и горскозелено кадифе. Ще те чакам там. И, Аш, ще платиш хотела, нали? Кисна в тази долина от две години.

И Самюъл затвори.

— Пълна лудост — прошепна Ашлар и остави слушалката. Дълго се взира в бронзовите врати.

Не мигна, нито съсредоточи погледа си, когато се отвориха. Едва забеляза размазаната фигура на човека, който влезе в стаята. Не мислеше за нищо, просто си повтаряше наум думите „талтош“ и „Таламаска“.