Читать «Вещиците: Полунощ» онлайн - страница 753

Три дни по-късно, на 29 декември, се получила телеграма от Роуан от Швейцария. В нея тя обяснявала, че ще остане известно време в Европа. Имало и инструкции относно личните й дела, които трябвало да бъдат следвани. Телеграмата съдържала няколко кодови думи, познати единствено на наследницата на завещанието и адвокатите от „Мейфеър и Мейфеър“. Това било доказателство, че наистина е изпратена от нея. Същия ден се получили още инструкции да бъде прехвърлена значителна сума в банка в Цюрих. И отново била използвана точната кодова дума. „Мейфеър и Мейфеър“ нямали повод да се усъмнят в инструкциите на Роуан.

На шести януари Майкъл бе преместен от интензивното в обикновена болнична стая и Райън дойде да го посети. Изглеждаше много объркан и явно смутен от съобщението, което трябваше да предаде. Опита се да бъде възможно най-тактичен.

Роуан щяла да отсъства за „неопределено време“. Точното й местонахождение не било известно, но щяла да поддържа връзка с „Мейфеър и Мейфеър“ чрез една юридическа фирма в Париж.

Искала къщата на Първа улица да бъде прехвърлена на Майкъл. Никой в семейството не бивало да оспорва пълното му и изключително право над имота. Къщата щяла да остане негова до смъртта му, а след това да бъде върната в завещанието — както било по закон.

Колкото до издръжката му, получавал картбланш за пълен достъп до богатството на Роуан. С други думи, можел да има колкото пари пожелае, без ограничения.

Майкъл не каза нищо.

Райън го увери, че е готов да изпълни и най-малкото му желание, че инструкциите на Роуан били категорични и изчерпателни и „Мейфеър и Мейфеър“ били готови да ги изпълнят до последната подробност. Когато Майкъл бил в състояние да се прибере у дома, те щели да се погрижат да му осигурят нужния комфорт.

Майкъл дори не чу следващите му думи. Нямаше нужда да обяснява на него, или на когото и да било, пълната ирония на този обрат на събитията, нито че мислите му се лутат в непрогледна мъгла и отново и отново се връщат към събитията и превратностите в живота му, още от най-ранното му детство.

Когато затваряше очи, той ги виждаше отново — сред пламъци и дим. Вещиците Мейфеър. Чуваше биенето на барабаните, усещаше вонята на огньовете, чуваше пискливия смях на Стела.

После отново се отнасяше.

А след това покоят се завръщаше и той бе отново в ранното си детство. Вървеше по Първа улица в онази отдавнашна нощ на Марди Грас. Стискаше ръката на майка си и си мислеше: „О, каква красива къща“.

По някое време Райън спря да говори и просто седеше мълчаливо и го гледаше. Явно го тормозеха много въпроси, които се страхуваше да изрече. Майкъл го попита дали семейството е против той да остане в къщата. Дали искат да се откаже от нея.

Райън отвърна, че изобщо нямали нищо против. Надявали се Майкъл да живее в къщата. Надявали се и Роуан да се върне и може би дори отново да се съберат… И млъкна, сякаш изгубил мисълта си. Беше объркан и очевидно силно притеснен. След малко каза с надебелял глас, че семейството „просто не може да разбере какво се е случило“.