Читать «Вещиците: Полунощ» онлайн - страница 44

По времето, когато защити бакалавърската си степен, старите му приятели от Ню Орлиънс вече нямаше да го познаят. Все още имаше телосложението на футболист, масивни рамене и широки гърди, пък и работата с бояджията го поддържаше във форма. Черната му къдрава коса, огромните му сини очи и бледите лунички по бузите си оставаха отличителните му черги. Но сега той носеше очила за четене с тъмни рамки и обичайното му облекло беше спортен пуловер и сако от туид с кръпки на лактите. Дори пушеше лула, която носеше винаги в десния джоб на палтото си.

На двадесет и една той работеше здраво на някое дървено скеле, а у дома печаташе бързо с два пръста курсова работа на тема: „Гонения на вещици в Германия през XVII век“.

Два месеца след като започна да пише дипломната си работа по история, той започна да учи и за изпита за предприемач. Тогава работеше като бояджия и освен това се учеше как да полага хоросан и да лепи плочки — попиваше всичко в областта на строителството, за да може някой да го наеме.

Продължаваше с училището, защото някаква дълбока несигурност не му позволяваше да постъпи другояче, но по това време вече знаеше, че никакви академични удоволствия няма да задоволят нуждата му да работи с ръцете си, да е навън, под открито небе, да се катери по стълби, да върти чука, а в края на деня да усеща онова прекрасно физическо изтощение. Нищо не би могло да замести неговите красиви къщи.

Обичаше да вижда резултата от труда си — поправени покриви, ремонтирани стълбища, безнадеждно захабени подове — полирани и излъскани. И винаги се учеше, учеше се от всеки занаятчия, за когото работеше. Разпитваше архитектите, когато му се удаваше възможност, прекопираше чертежите, за да може да ги разгледа по-подробно. Внимателно проучваше книги, списания и каталози, посветени на реставрирането и на викторианската архитектура.

Понякога му се струваше, че обича къщите повече от хората; обичаше ги така, както морякът обича корабите; а след работа се разхождаше сам из стаите, на които бе вдъхнал нов живот, докосваше с любов первазите на прозорците, месинговите дръжки на вратите, гладката като коприна мазилка. Можеше да чуе как къщата му говори.

Дипломира се като магистър по история за две години, точно когато в кампусите из цяла Америка избухваха студентски протести срещу войната във Виетнам и употребата на халюциногенна дрога бе станала същинска мания сред младите, които се изливаха в Хейт Ашбъри. Но точно преди това Майкъл взе изпитите за предприемач и основа своя собствена компания.

Светът на децата на цветята, политическата революция и персоналната трансформация чрез дрога бяха все неща, които той така и не успя да разбере напълно, неща, които не се докоснаха до него. Танцуваше в балната зала „Авалон“ на музиката на „Ролинг Стоунс“, пушеше трева, от време на време гореше ароматни пръчици, слушаше записите на Бисмила Кан и Рави Шанкар. Дори отиде с едно свое гадже на страхотния хепънинг „Be In“ в Голдън Гейт Парк, където Тимъти Лиъри говореше на своите последователи да „се настроят, да се включат и да се отрежат“. Но всичко това нямаше особено обаяние за Майкъл.