Читать «Вечният мир» онлайн
Джо Холдеман
Джо Холдеман
Вечният мир
Този роман е за двама редактори: Джон Кембъл, който отхвърли една история, защото намери за абсурдно да се пише за американска жена, която се сражава и загива в битка, и Бен Бова, които също не я възприе.
„Човек се е родил варварин и да убие своя събрат тогава е било нормално състояние на съществуването му. По-сетне е бил надарен със съзнание. И сега той е стигнал до момента, когато насилието спрямо друго човешко същество трябва да стане толкова отвратително, колкото да ядеш от плътта на другия…“
Д-р Мартин Лутър Кинг
Предупреждение на автора: Тази книга не е продължение на романа ми от 1975 г. „Вечната война“. От авторска гледна точка тя е по-скоро негово следствие и изследва някои от проблемите в този роман от ракурс, който не можеше да съществува преди двайсет години.
Не беше съвсем тъмно, слабата лунна светлина се процеждаше през дървесния покров. Не беше и съвсем тихо.
Изпращя дебела клонка, но шумът бе заглушен от затисналата я голяма маса. Мъжка виеща маймуна се сепна от дрямката си и погледна надолу. Нещо се движеше там, нещо черно на черния фон. Маймуната пое дълбоко дъх, готова за отбрана.
Последва звук като от разкъсване на парче вестник. Половината от тялото на маймуната изчезна в тъмен гейзер от кръв и разпорени органи. Разполовеното тяло на мъжкаря се строполи тежко през клоните на дървото.
Черно на черния фон, то се спря, сетне се запромъква из джунглата като тежко, безшумно влечуго. Човек не би го забелязал и от два метра разстояние. Не го засичаше инфрачервеният уред. Радарният лъч би се плъзнал по кожата му, без да се отрази.
То подуши човешка миризма и спря. Плячката беше на около 30 метра откъм вятъра — мъжкар, вонящ на стара пот, с вонящ на чесън дъх. Миризма на оръжейна смазка и бездимен барут. То провери посоката на вятъра, върна се назад и заобиколи. Човекът сигурно наблюдаваше пътеката. Значи трябва да се нападне откъм гората.
Сграбчи врата му изотзад и откъсна главата му като прецъфтяло цвете. Тялото потрепери, изгъргори и изпусна екскременти. То го пусна да се свлече на земята и постави главата между краката му.
То вдигна пушката на мъжа и сгъна цевта й под прав ъгъл. Пусна безшумно оръжието на земята и постоя няколко минути, без да помръдне.
После три други сенки излязоха от гората, всички се сбраха около малка дървена колиба. Дъсчените стени бяха обшити с разрязани и изправени алуминиеви консервени кутии; покривът беше от евтини слепени пластмасови плоскости.
То отвори рязко вратата и когато включи прожектора на шлема си — светлина, по-силна от слънцето, — последва неистова тревога. Шестимата на наровете подскочиха.
— Никой да не се съпротивлява — избумтя то на испански. — Вие сте военнопленници и ще се отнесат с вас съгласно изискванията на Женевската конвенция.
—
Един от мъжете измъкна бомба и я хвърли по посока на светлината. Звукът от раздробяването на човешкото тяло беше по-тих от звука на разкъсвана хартия. Частица от секундата по-късно то размаза бомбата като насекомо, експлозията изби предната стена на колибата, а взривната вълна просна на земята всичките й обитатели.
