Читать «Вечери в селцето край Диканка: предговор към част първа» онлайн - страница 2

„Сега ще се скарат“ — помислих си, като забелязах, че ръката на Фома Григориевич се приготвя да му покаже лакът. За щастие моята бабичка се усети да сложи на масата гореща погача с масло. Всички се заловиха за работа. Ръката на Фома Григориевич вместо да покаже лакът, се протегна към погачата и както му е обичаят, почнаха да хвалят изкусната стопанка. Имахме и друг един разказвач: но той (не биваше да си спомням за него по мръкнало) изравяше такива страшни истории, че косите ти да настръхнат. Аз нарочно не ги помествам тук. Току-виж наплаша добрите хора така че всички да започнат да се страхуват от пчеларя като, прости ми, Господи, от дявола. Нека по-добре да доживея, ако е рекъл Господ, до новата година и да издам още една книжка, тогава ще мога да ви посплаша и с пришълци от оня свят, и с чудесиите, които са ставали едно време по нашата православна земя. Между тях може би ще намерите и приказки от самия пчелар, които е разправял на внуците си. Стига да слушате и да четете, а пък аз, ако не ме мързи да се ровя, ще намеря приказки и за десет такива книжки.