Читать «Венецът» онлайн - страница 44

Монахът разрови мократа трева с отеклия си от подагра крак.

— Бих те призовал да се замислиш, дъще, как Господ се грижи за нуждите на хората от долината. Тук пада малко дъжд, но Той ви е дал вода в планините, а и росата освежава ниви и поляни всяка нощ. Благодари на Господ за даровете, които ти е отредил, и не се оплаквай, ако ти се струва, че би могла да имаш още. Радвай се на красивата си златиста коса и недей да се ядосваш, задето не е къдрава. Чувала ли си притчата за жената, дето се разплакала, защото на Бъдни вечер имала само малко парче сланина, за да нахрани с него седемте си гладни деца. Както често се случва, свети Улав минавал на коня си оттам. Протегнал ръка над оскъдната трапеза и помолил Господ да нахрани бедните дечица. Но когато в тепсията се появило цяло заклано прасе, жената започнала да се жалва, задето няма достатъчно посуда.

Кристин се завтече към къщи, а Куртелин се мотаеше из краката й, дърпаше полите на дрехата й и лаеше, а сребърните звънчета на врата му подрънкваха.

6.

До заминаването на Арне за Хамар оставаха няколко дни. Майка му и сестрите му ги използваха, за да му приготвят дрехи.

Ден преди да тръгне на път, той се отби с „Йорун“ да си вземе сбогом. Издебна сгоден случай и прошепна на Кристин да го чака на пътя южно от „Лаугарбрю“ на следващата вечер.

— Нека се сбогуваме насаме — помоли той. — Ако ти се струва, че се осмелявам да искам много от теб, сети се, че двамата израснахме заедно като брат и сестра — додаде той, щом забеляза колебанието й.

Кристин обеща да го чака на уреченото място, стига да успее да се измъкне от къщи.

На следващата сутрин валеше сняг, но през деня заваля дъжд. Сивкава кал покри пътищата и полята. Между планинските била се стелеха валма от мъгла. От време на време се спускаха надолу и се виеха на бели къдели в полите на планината, но после мъглата отново се сгъсти.

Отец Айрик дойде да помогне на Лавранс да състави важни разрешителни. Отидоха в къщата с огнището, защото там цареше по-приятна обстановка, отколкото в голямата къща, където димът от пещта изпълваше цялата стая. Рагнфрид се намираше в „Лаугарбрю“, за да навести Рамборг: момиченцето се възстановяваше след прекараната през есента треска.

Кристин се измъкна незабелязано без особени затруднения, но не посмя да вземе кон и тръгна пеш. Пътят беше покрит с киша и изсъхнали листа. Носеше се печален мирис на гнилоч, смърт и хумус. Повеите на вятъра запращаха влагата право в лицето й. Тя нахлупи качулката над лицето си и загърна хубаво връхната си дреха, като я придържаше с две ръце. Ускори крачка. Малко се страхуваше, защото чуваше глухия шум на реката в натежалия въздух, а над планинските гребени се носеха черни, опърпани облаци. От време на време поспираше да се ослуша за Арне.

След известно време долови тропот на копита по разкаляния път. Спря. Мястото изглеждаше пусто и подходящо да се сбогуват необезпокоявани от никого. Арне се появи зад гърба й, слезе от коня и го поведе за юздите. Приближи се до Кристин.