Читать «Великомученик» онлайн - страница 2

Уж потръгна. Но след секунда бедата се потрети. Тогава заявих:

— Не искам повече!

Старецът отметна качулката и леко се сопна:

— Работа не се оставя на средата.

— Остава се, щом не е работа като света — сопнах се аз.

Той безапелационно посочи полите на ямурлука. Отново застанах на поста си. Дръпна — порежа го — йод. Дръпна — порежа го — пак йод. Така обръснах едната буза и хвърлих бръснача.

Дядо стана да се поразходи по двора и пътем нареди да надупча с най-тънкото шило тиква, а в дупките да набода свинска четина. После да обръсна тиквата. По този начин съм щял да се науча. Макар да ми стана много обидно, изпълних заръката му. Само че тиквата престана да прилича на себе си.

През това време старецът дойде, седна на стола и наметка качулката:

— Айде!

Отвърнах заинатено:

— Не!

Той безмълвно и строго ми връчи бръснача. Взех го, но вместо да продължа бръсненето, го застъпих с пета, дръпнах и го пречупих на две. Дядо скочи и ме заудря с бастуна. Такъв беше, търпи, търпи, пък дойде ли му до гуша, претрепва те за нищо и никакво. Сега обаче закрещя:

— Бегай, че те утепам!

Пречупих хлапашката си гордост и излетях навън. Дядо се повъртя насам-натам и пое към нивата — работа го чакаше. Някъде по пътя го срещнал Стоимен и от изненада се ударил с длани по бедрата — имаше такъв навик.

Старецът рекъл шегобийно, но и с гордост:

— Унука се учи.

Стоимен го погледал, погледал, па рекъл, че на следващия ден ще дойде да го обръсне. И наистина дойде. Само че срещна препятствие — счупения бръснач. Почеса се човека по обраслия врат — имал бръснач, но бил захабен. Дядо му препоръча да го наточи.

Стоимен мълчаливо донесе бръснача. Да, но точенето се оказа сложна работа — камъкът се изхаби, а пустият му бръснач не реже и не реже. Старецът подскачаше и накрая предложи по-напред да го остриже с ножицата.

Стоимен прие предложението и домъкна огромна ножица, с която стрижат овцете — такива имаха на село. Добре, но с нея успя да хване космите отгоре-отгоре. Злополучният бръснар поседна. После походи из стаята и изведнъж рече:

— Освен да я опърлиме тая пуста брада. Че запалим вестник. Пламика лизне ли еднаж и готово. Що остане — с бръснача.

— Добре, ама че ми опърлиш и косата — забеляза старецът.

Стоимен го успокои, като донесе пешкир, намокри го с вода от стомната и омота главата му. Дядо заприлича на турчин с гъжва. Имаше доста смачкан вид, но въпреки това продума дяволито:

— Дете, видиш ли, станах ептем великомученик на акере — помълча и додаде: — Ама и тия, що за Христовата вяра са патили, и они са великомученици на акере. Надежда са имали они света по-убав да стане. А станал ли е? Не е! Само са ги мъчили…

Прекъсна го Стоимен Иванчов. Влезе с вестника. Отде беше го изровил — целия омазнен с останки от саламура. Запали го — колкото гори, пет пъти повече пушилка вдига. Дядо закиха от дима. Стоимен напсува невинния вестник и го стъпка. Подир малко намери стиска кълчища. Но и от кълчищата нищо не излезе — по-скоро тлееха, вместо да дадат пламък като пламък. Обърканият бръснар поседна отчаян, но след миг се удари по бедрата.