Читать «Великолепната пушка» онлайн - страница 2

— Трябва ми за лов. В областта, където живея, често излизат мечки и нанасят големи щети. С такава пушка ще ги изтребим.

Господин С. плати. Като взе парите и му подаде пушката, професор К. му напомни още веднъж:

— Много ви моля, в никакъв случай не я използувайте за нещо лошо!

— Разбира се — отговори господин С.

Като излезе с пушката в ръка, по лицето на господин С. изплува самодоволна усмивка. Това за лова и мечките бяха празни приказки. Мишени за господин С. щяха да бъдат не мечките, а хората. Той беше професионален убиец. В последно време с това се занимаваше — получаваше парите предварително и убиваше определените му от клиента хора. Заплащаха му много добре и не можеше да си позволи пропуски в работата. Но за да има успех, трябваше добре да се подготви и той си спомни за професор К. Само професорът беше човекът, който можеше да му даде такава великолепна пушка. Наистина много пари даде за нея, но цената напълно съответствуваше на това, което получи. Сега можеше да не се замисля върху думите на професора. Отсега нататък можеше да прави каквото си иска с оръжието, което вече му принадлежеше.

Наистина помисли си дали да не застреля професора и да изчезне, но това би било много жестоко. Освен това, ако пушката нещо се повреди, нямаше да има кой да я поправи. Затова се отказа от тази идея.

Господин С. взе пушката и се запъти към едно място, което предварително си бе набелязал. Оттам се откриваше изглед към пътя, прекосяващ планината. Скоро щеше да мине колата с човека, когото трябваше да убие. Не можеше да не улучи, пушката стреляше безпогрешно. Господин С. щеше да се прицели в гумата. Колата щеше да стане неуправляема и сигурно щеше да политне в пропастта. Доказателство за убийство нямаше да има… Както и предполагаше, колата на жертвата скоро се зададе. Господин С. насочи пушката и натисна спусъка. Улучи. Колата залъкатуши по шосето, след това се блъсна в страничните ограничители на пътя, разби ги и полетя в пропастта. Господин С. стоеше и наблюдаваше… В мислите му се появи малко съжаление, но всичко мина благополучно и той въздъхна с облекчение, напрежението се стопи и той се отпусна.

Като се огледа, господин С. разбра, че се намира в полицията. До него стоеше професор К.

— Аа, това сте вие, професоре. Оня ден ви създадох малко неприятности — започна господин С.

Професорът се намръщи и отговори:

— Не е там работата. Вие сте чудовищен престъпник. Използувахте оръжието за лоши цели.

— Не, как така…

— Безсмислено е да отричате. Спусъкът на пушката е свързан с устройство, което работи на принципа на детектора на лъжата. То също е вградено в пушката. Когато човек иска да я използува за лоши цели, получават се незабележими изменения в кръвното налягане и статичното електричество по повърхността на кожата. В такива случаи оръжието започва да отделя летлив газ с лекарствени примеси.

— Какви лекарствени примеси?

— Лекарства, които упойват и предразполагат към самопризнание. Като вдишаш малко от тези препарати, оказваш се в обстановка, създадена от твоите халюцинации, поради което сам отиваш и се предаваш в полицията.