Читать «Великият заточеник» онлайн - страница 3
Иван Вазов
А Евтимий благославяше жените.
Излязоха на билото на ръта, отдето пътят се спущаше към реката.
Оттук Евтимий видя насреща си въз една скала кацнала на два ката крепост, съградена от Ивана-Асен II.
Над вратата на долния кат един кръст, издълбан в камък, и някаква благочестива зография показваха, че вътре е параклис.
Старецът се прекръсти. Той се обърна към турците и им даде да разберат, че ги моли да му позволят да иде в църквицата да се помоли.
Когато разбраха желанието му, те се намусиха.
— Помириса крепост гявуринът, и иска там да иде. Вълкът гледа все към гората — каза чаушът и му изкряска: — Напред, нечестиви кяфирино!
Евтимий тогава с благоговение се прекръсти към светинята на великия цар, стори пред нея поклон до земята и тръгна пак.
Очите му се бяха насълзили.
Скоро вечерният здрач забули и него, и турците.
В дола, дето бухтеше реката, мърчината съвсем покри пътниците.
През реката, по височината се открояваха неопределено върховете на големите дървета, черните зъбери на надвисналите скали, покривите и комините на Бачковския манастир.
Информация за текста
Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]
Набиране: Мартин Митов
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/5037]
Последна редакция: 2008-01-26 17:10:00