Читать «Великденското яйце» онлайн - страница 2

Лейди Барбара подозрително изгледа предложеното ангелче — светлокосо дете на около четири години с напълно безизразно лице. Предния ден го бе забелязала в хотела и се бе зачудила как такава мургава двойка, като тази жена и нейния съпруг, може да има такова сламенорусо дете. Вероятно е осиновено, помисли си тя, още повече че съпрузите съвсем не бяха млади.

— Разбира се, gnädige Frau ще трябва да придружи детенцето ни, за да отиде право при княза — продължи жената, — но то ще е добричко и ще направи каквото му кажат.

— Сте ни донесат и пресни яйса от дъштосфирси от Виена — добави мъжът й.

Както момченцето, така и лейди Барбара не изглеждаха никак възторжени по отношение на чудната идея, а Лестър открито се обяви против нея. Затова пък кметът остана направо очарован, когато му я съобщиха. Съчетанието от сантименталност и яйца на дъждосвирци бе особено привлекателно за тевтонския му дух.

В тържествения ден ангелчето, натъкмено с наистина хубава и изящна премяна, предизвика любезен интерес у празничното множество, строило се да посрещне негово височество. Майката изобщо не се суетеше или натрапваше така, както би могло да се очаква от повечето родители при подобни обстоятелства; тя само пожела лично да постави великденското яйце в ръчичките, които бяха старателно обучени как да държат скъпоценния товар. Тогава лейди Барбара тръгна напред, а апатичното дете закрачи до нея с някаква мрачна решителност. Бяха му обещали да получи пасти и сладкиши в изобилие, ако предаде яйцето както трябва на добродушния стар господин, застанал в очакване да го приеме. Лестър се бе опитал да обясни на момченцето на четири очи, че евентуалният провал в тази процедура ще бъде последван от голям пердах, ала с оскъдните си познания по немски едва ли успя да породи нещо повече от моментна уплаха. Лейди Барбара предвидливо се бе запасила с шоколадови бонбони за всеки случай. Децата понякога са склонни да бъдат опортюнисти, но знае ли човек какво може да им хрумне. Когато наближиха княжеския подиум, лейди Барбара дискретно застана отстрани и детето продължи само, с все така безизразно лице, като леко се олюляваше, но крачеше упорито напред, насърчавано от одобрителното мърморене на възрастните. Лестър, който стоеше в предната редица на зрителите, се обърна и потърси с поглед сияещите лица на щастливите родители. В същия миг зърна един кабриолет, спрял в страничния път, който водеше към гарата. Мургавите съпрузи, които с такъв убедителен плам бяха настоявали за „чудната идея“, тъкмо се вмъкваха в кабриолета с трескавата бързина на бегълци. С изострения инстинкт на малодушието Лестър мигновено разбра какво означава това. Кръвта му стремително нахлу в главата, сякаш във вените и артериите му се бяха отворили хиляди шлюзове и мозъкът му бе центърът, където се срещаха всички буйни потоци. За миг всичко около него потъна в мъгла. После кръвта се отдръпна на бързи вълни, додето даже сърцето му сякаш се изпразни и пресуши, той стоеше и вяло, безпомощно, безмълвно гледаше детето, което с бавни, неумолими крачки отнасяше проклетия си товар все по-близо и по-близо до хората, застанали в търпеливо очакване досущ като овце. Някакво странно любопитство накара Лестър да обърне поглед към бегълците. Кабриолетът вече бе поел с пълна пара към гарата.