Млъкнете вие, бедни хвалители на века,във който назовахте свободен человека:млъкнете с вашта правда, свобода и прогрес,безумия, с които глушихте ни до днес!Със нас се не ругайте! От срам се зачервете.Защо тоз век нищожен велик го вий зовете?Дали, че в него няма ни робство, ни разврат?Дали, че ни обсипва със мир и благодат?Или… че днес изново епохата настана,която бе видяла Атила, Тамерлана?
II
От Дунава до Охрид, до Бялото море —един народ нещастен под тежко иго мре!В гори, в поля, в колиби, в долини и балканиднес видиш само ужас и чуйш едно риданье.Навред тирани, тигри зли, лакоми за стръв.И слабите убити, и робите във кръв!Села иззапустели, градища разрушени,развалини димещи и черкви осквернени.И челяди безбройни без покрив и без хлеб,кои от мраз треперят и мрат от глад свиреп.Момците на бесила, девойките в хареми —и плачове, и мъки, и ужаси големи!……………………………Ах, вижте тая майка как плаче и пищи!И стиска си детето на своите гърдии от убийци грозни, от острите им сабисе мъчи да го брани със свойте ръце слаби.И дор не пада мъртва под удари безчет,не пуща от гърди си любимий си предмет.Тогава те го грабват, на сабите натикват,подмятат го нагоре и диво се провиквати тъй като празнуват със кървавий си лов,бесовски песни пеят и тичат за по-нов!Но вижте таз девица разплакана и тезиобръжени, гнуснави, запенени черкези…Как тя се моли, вика с уплашено лицеи тегли се да бяга от зверски им ръце.……………………………Каква достойна гледка! Отпреде и отзади —вред видиш мърши гнили и трупове грамади,й членове човешки разсени без разбор —останки страховити от тоя страшен мор.На, тук ръка паднала, там мъничко краченцеили главичка руса на някое детенце;а татък — в кал се валят оглозгани главии дрехи женски, гнили и лъскави коси…(Това да се опише, ах, нивга не могло би!)Тук майки с кръв залени, с разтворени утроби,там старци се тръшнали при скълцани децаи юноши зелени с прободени сърца…А между тях се лутат рой врани, орли, псетакат на една трапеза ужасна и проклета!И до предел най-краен да стигне мерзостта,убийците се кълчат, играят по кръвта!
III
Какъв е тоз век страшен? Какви са тез години,в кои дела такива се вършат пред очи ни?В кои тиранът волно играй с огън и с мечи цял народ се треби чрез най-ужасен сеч?Каква е таз Европа, с човещина прочута,и зрителка спокойна на таз картина люта,коя не ще да викне със глас неустрашим:Махнете се, диваци! Не щем да ви търпим!Но не!… Това не бива! В това се тя не меси,че то не иде никак на нейни интересии тя желай да пази тоз стар и гнилий трон,кой сявга е смущавал възточний небосклон.За нея робът твар е по-долна и от скота,когото пазят, милват, че той влече хомота;че мрем или живеем — за нея все едно,като че част не правим от нейното тело!И нашта борба люта със този род на злото,петно на нашто време и срам на обществото,в Европа не повдига ни скръб, ни жал, ни гнев —ах, ний сме гладйатори, които й правят кеф!
IV
Да, взех да мисля вече, че принципи човешкине са освен досадни измислици глупешки,че правда, братство, обич — едни са басни тук,че думата свобода е само празен звук,че милостта е глупост, че господ е металът,кому се всички кланят, боят и свещи палят,че злото се не махва чрез никакъв способ,че силний все тиран е и слабий все е роб;че таз цивилизация, че това християнствоне са освен измама, лъжа и шарлатанство;насилството е правда и мерзостта е слава,че нищо си нагона под свода не менява:змията все е люта и Каин — все кръвник —и человекът все е човек до този миг!
V
Но, музо възмутена, спри таз присъда страшна!Тя може би е права, а може би и гряшна.При всичко, че е грозен и мрачен наший век,но правдата във него не е досущ без ек.С порои кръв оквасен и пълн с картини страшни,с позор, разврат, кланета, войни, вражди всегдашни,той, колкото да бъде чудовищен и чер,на проблески от доблест все дава ни пример.И ако съществуват на туй нещастно времеи гении на злото, и изверги големи,каквито са например: зловещий Елиот,Дизраели и Дерби — и всичкият им родс кръвта Христова, който се някога накапа,и ватиканский идол, чудовищний Рим-папа,съюзник на Корана! — то има мъже днес,венец на человека, на времето ни чест.Тъй Ръсел благородни, на слабите бранител,и славний Гарибалди, на робите любител,които не един път вдигнаха своя глас,ужасен за тирана и сладостен за нас;Странгфорд и Брайт, и Гладстон, Фарлей, Хюго поетъти други тям подобни, що кат лампади светятвъв мрачината обща на деветнайстий век,приятели и братя на страждущий човек.
VI
Но що е тоз век? Що е? Век чуден, в който злотопразнува и се бори победно със доброто,епоха, що робството не може да търпи,а пък тиран й трябва мирът да се крепи!Противоречье!… Сцена на светли революций,на мир, прогрес, свобода и на башибозуци!…Де кръст и полумесец целуват се без срам,де Пий на Мохамеда кади му тимиан,де гръкът, син Канарев и внук на Милтиада,пече сами си братя под знака на Мурада,де мравката се пази и волът се не бий,а цял народ оставят тиран да го затрий!
