С детска радост ражда се зората.Светла шир и ведри небеса.И налива някой по цветятабисери и злато, и роса.Сред полето греят изумруди —погледа на хиляди очи.И душата тръпне и се чуди,и душата тръпне и мълчи…
3
Посред видения и парапилее слънцето зари,В дъха на леката омарашумят задрямали гори.И пеят стройни трепетлики,потрепват цветни дървеса,потрепват храсти и тръстики,покрити с пролетна роса.И шум на будни водопади,и шум на трепетни крилеи цветоносните ливадиродилен вятър разлюле.И аз — без вяра и отрада, —и аз — без вяра и без страх —отпих въздушната прохладаот аромат и цветен прах.Посред видения и парипотрепват белите брези…О, час на пролетни превари!О, час на радост и сълзи!Вълшебна пролет галено прибулипространствата на всички небосклони —я южен вятър трепетно заронинацъфналите праскови и дюли.Целуна бяло утро небесата.Земята в блудни сънища потрепнаи вятърът в ритмичен стих зашепнана сребърното утро чудесата.
5
Светло утро детски взор отвори,топло слънце бликна над града;зашумяха пролетни простори,затрепера въздух и вода.Цветни краски гордо заиграха,буден вятър билки разпиле —сякаш някой някъде размахаисполински лебедни криле.В пъстроцветний губер на тревитеземен танц подеха божества,че прогони ведър ден тъмите —ведър ден за светли тържества.Светло утро ветвите прегърна,древен бог зашепна словеса…Древен бог безтрепетно разгърнакнигата на всички чудеса.
6
Сред сочната трева на мойте дворилюлее се излеко нацъфтяла слива.А грее ведър ден в широките простории топла светлина в градините налива.А грее ведър ден — и ведър, и безбрежен —и всеки цвят гори и чезне за прохлада.А грее ведър ден — ден знойно-безметежен —и цветен дъжд от сливата обилно пада.
7
По китни дървета и цветни коронизората разлепила прозирна коса.И капка по капка росата се рани —и капка по капка,и капка по капка —прозрачна и чиста роса.Земята се буди и слънце съзира —земята, забулена в черна тъга.И тръпка по тръпка несетно замира —и тръпка по тръпка,и тръпка по тръпка —по нейната морна снага.Небето ликува и гордо поглежда —то гледа простора безкрайно широк.И дума по дума душата нарежда —и дума по дума,и дума по дума —хвалебни на вечния бог.
8
Разстила пролет пъстри покривала:треви и мак, и губер от зари.В предутрен сън природата заспала.В предутрен сън копнее и гори.Над мене сластно тръпнат висините.Полето дъха ягоди и крин.Незнаен бог ридае ми в гърдите…Незнаен бог… че аз не съм самин.
9
Ведролико ширна се небетонад градини, цветен сън заспали,и пропя събудено полетов трепета на медните кавали.Светъл бог невидимо изграждацветни кули в сочната ливада.Неродено, слънцето се раждав люлката на румена прохлада.
10
Нощта отхожда бавно и трепери,разтваря слънце румена дъга —о светъл час на необятни вери!О ведър ден без болка и тъга!Свободен дух свободен химн запеяиз бездните на свойта самота…Да славим гордий век на Прометеяи празничното слънце над света!
11
След бурен дъжд усмихнати простори —сияние от четири страни;небето се разгърна и разтвори,небето ме с целувка разсъни.И гледам аз далечините сини,и гледам аз — безбрежна светлина…О щастие сред моите пустини!О пение сред мойта тишина!И пей, душа, от горести пропита,запей, душа, под свода разведрени възродена, дъхай до наситапрохладата на румения ден!И в люлката на пролет пъстроцветнаизпий до дъно чашата сега —че радостта за нас е мимолетна,а вечна е световната тъга.
