Читать «В сянката на Балкана» онлайн - страница 2

— Мими, миличка, къде се криеш? — зашепна той Единственото предано същество в обкръжението му скочи акробатично на бюрото и се отърка в поставката на лампата. Той я погали нежно и започна да мяука, представяйки си, че и казва нещо мило на нейния език. Котката се настани на бюрото му, той й заговори:

— Да… Какво да правя, а? Ти знаеш ли? Как да накарам проклетите сърби да се бият заедно с българите. Добре, че не са ми на главата и Западни Балкани и турците. Котката замърка.

— Права си, кротко трябва да действам. Ще им кажа на Балканиадата, да… Ще се постараем всички да вземат равен брой медали. Умно решение нали, Мими?

Но Мими вече спеше блажено, защото въобще не се интересуваше от игрите и войната.

Балканиадата отново събра огромна тълпа на стадион „Олимп“ в Атина. Шаев бе доволен от атмосферата. Нито един сериозен инцидент. Миналата година в София „Пирогов“ се напълни със запалянковци. Сега всичко минаваше като по вода. Спортът е най-лесният начин за управление на тълпата. Всяка победа на сънародник се възприема като победа на нацията, въпреки че повечето югославяни нникога не са помирисвали зала за волейбол, нито румънците гимнастически салон. Да не говорим за щангите и българите, много от тях никога не са виждали щанга на живо. След малко спортна гордост тълпата е готова да й се сервира всякакъв десерт, дори война.

— Балканци, — заговори Шаев — поздравявам ви за високите успехи, които постигнахте. Вашите резултати са сред най-добрите в Европа за сезона. (Това не беше кой знае колко вярно, защото попътният вятър в Атина може спокойно да се определи като ураган, пък и липсваше допинг контрол.) Знаете, че Земята се стреми да овладее нашата Слънчева система и да я даде на нейните истински собственици — хората. Можем ли ние, достойни балканци, европейци и човеци, да не се включим!? Ще позволим ли на някакви пясъчни плужеци от Венера да спрат устрема ни към звездите?!

Сред аудиторията се разнесоха викове „Не!“ и „Пясъчните в ситото!“

— Аз не обичам войните, както и вие, но Земята има нужда от нас. Без нас тя не би спечелила, защото нашата малка, но смела и боеспособна флота е мечта за всеки главнокомандващ. (Ако той беше луд или отчаян, то, може би, казвам само „може би“, съответният адмирал би използвал една раздирана от етнически конфликти малка флота.) Мъжете и жените в Звездния Корпус са готови да победят в името на народа, провинцията и Земята.