Читать «В ръцете на Морфей» онлайн - страница 2

— Чуй ме, Том Хопкинс, ние двамата бяхме добри приятели, но от днес нататък моята врата е затворена за теб и за всеки нехранимайко като теб!

Том не се заинтересува.

— Къв ти е проблема, Били? Да не ти стягат дрехите?

— Виж кво, ако бях на твое място, а благодаря на Бога, че не съм, мисля, че щеше да ме е страх да си отворя очите. Какво ще стане с момичето, което те чака долу, всред самотните борове на Юга, момичето, което заряза, откакто забогатя? А, знам за какво говоря! Докато беше беден невзрачен студент, тя беше достатъчно добра за теб. Но сега, откакто си милионер, е различно. Мисля си, какво ли смята за мъжете от оная класа, за които е вярвала, че са истински южни джентълмени? Съжалявам, Хопкинс, че ти говоря за това, но ти така добре си игра ролята, че бих се заклел, че не е сценичен номер!

Горкия Том. Напуши ме на смях, като гледах как се бори с ефектите от опиата. Беше толкова гневен, че не посмях да го виня. Имаше южен темперамент. Очите му се отвориха и просияха пламъчета в тях. Но дрогата все още помътняваше разума и стопираше езика му.

— Ненавиждам те! Ще те смажа!

Опита се да се повдигне от кушетката, но беше много слаб. Върнах го обратно. Легна отново зяпайки ме като лъв в капан.

„Това ще те държи буден поне за малко, стари лунатико!“ — си казах, нуждая се от цигара. Разходих се насам-натам, поздравявайки се за идеята.

Чух хъркане. Огледах се. Том пак беше заспал. Ударих го по челюстта. Погледна ме с усмивката на пълен идиот. Дръпнах от лулата и му я подадох под носа.

— Искам най-сетне да се вземеш в ръце и да се разкараш от стаята ми. Казах ти, какво си мисля за теб! Ако имаш поне малко останала чест би мислил дълго дали пак ще влезеш в компанията на някой джентълмен. Горкото бедно момиче! — побеснях. — Твърде е просто и обикновено за теб, откакто имаш пари. Ще те е срам да се разхождаш с нея по Пето Авеню, нали? Хопкинс, ти си 47 пъти по-лош от мошениците. На кой му пука за парите ти? Не и на мен! Басирам се, че и на момичето не му пука. Май, ако ги нямаше щеше да си повече мъж! Превърнали са те в псе, може пък да си падаш по разбиването на сърца…( Старият Том- разбивач на сърца!) Ще се отърва от теб колкото се може по-скоро!

Обърнах му гръб и се загледах в огледалото. Чух че се размърда и се обърнах бързичко. Не исках 198 паунда да се стоварят отгоре ми. Но той само се бе обърнал в леглото, с ръка пред лицето. Каза няколко думички по-ясни от предните.

— Не мога, Били, не мога да стана, даже и ако влезе някой. Но ако стана ще ти счупя врата, не го забравяй!