Читать «В Рим на отделни легла» онлайн - страница 2

— На отделни легла — рече той.

Бяха свикнали да са в спалня.

Джоун попита:

— Искаш ли пак да го викнем?

— Толкова ли е важно?

— Мисля, че няма значение. Ще можеш ли да спиш сам?

— Сигурно. Но…

Положението беше деликатно. Ричард почувствува. Че са ги оскърбили. Стори му се нагло нещо да застава помежду тях преля окончателната им раздяла, пък било то и педя разстояние. Ако това пътуване имаше за цел да умъртви или да излекува брака им (десетки пъти това бе техният девиз), тогава опитът за лечение трябваше да се провежда с техническа безупречност, макар че… или по-скоро именно защото дълбоко в себе си той вече го бе обрекъл на провал. А съществуваше и практическият въпрос дали ще може да заспи, лишен от близостта на едно топло тяло, до което да се сгуши в съня си.

— Какво „но“?

— Но е някак тъжно.

— Не се натъжавай, Ричард. Стига вече тъга. Тук трябва да си починеш. Това не ни е сватбено пътешествие, а просто кратък отдих, който искаме да си дадем един на друг. Ела при мен, ако не можеш да заспиш.

— Такава душица си — рече той. — Не проумявам защо се държа тъй ужасно с теб.

Толкова често бе повтарял това или нещо подобно, че Джоун, призляло й да гълта едновременно мед и горчилка, въобще не обърна внимание на думите му и се зае да разопакова багажа с преднамерено спокойствие. По нейно предложение излязоха да се поразходят из града, макар да беше десет часът. Хотелът им се намираше на търговска улица, която по туй време бе бронирана със стоманени жалузи. В далечината бликаше осветен фонтан. Нозете му, дето инак издържаха на толкова ходене, сега го заболяха. От мекия, влажен климат на зимния Рим по обувките му сякаш блъбнаха парещи мехури, които претриваха нозете му при всяка стъпка. Не проумяваше защо се получава така, освен да бе чувствителен към мрамор. За да пощадят краката му, влязоха в един американски бар, който откриха по пътя, и си поръчаха кафе. В един отдалечен ъгъл по грамофонната плоча монотонно се влачеше пиянският глас на някакъв американец — редеше неразбираеми, тъжни, явно женски напеви; всъщност и самият глас бе по-скоро женски, но удебелен от по-бавните обороти на грамофона. С надежда да заличи у себе си зейналата, главозамайваща празнота Ричард си поръча хамбургер, който се оказа с повече доматен сос, отколкото с месо. Когато излязоха на улицата, той купи кесийка топли кестени. Продавачът, чиито пръсти бяха като овъглени, държа треперещата си ръка протегната, докато в шепата му не паднаха триста лири. На Ричард му стана едва ли не забавно, че го изиграха; това му осигуряваше място в икономиката на Рим. Мейпълови се върнаха в хотела и като се пъхнаха под завивките, всеки в своето легло, бързо се предадоха на здрав сън. По-скоро, вече в пещерите на подсъзнанието си, Ричард допусна, че и Джоун спи спокойно. Но когато на сутринта станаха, тя му каза: