Читать «В интереса на просветата» онлайн - страница 2

— То, Стамене, и аз мисля, че без нищо не ще да мине, ама нямаме. Да имаме, лесна работа.

— Аз, бабо Лалке, ще ти кажа откровено… Кметът вдигна глава и спря изпъкналите си очи срещу старата.

Тя се смути от тоя решителен поглед и се сви на ниското столче, подплашена, като че над главата и ще падне нещо.

— Кажи, Стамене.

— Ще дадете ли две хиляди сега наведнаж, като държим постановлението? И по сто лева на всяка месечна заплата? На другите взимам повече, но на вас, като познати…

— Е-е, Стамене, ти пък каква я рече — пошегува се старата, ала нещо като че я рязна през сърцето.

— Това е, бабо Лалке. Инак не може. В интереса на просветата трябва и вие да жертвувате. Селото ни всеки ден обикалят кандидати. Дават и повече… Подаръци правят, биволици купуват. Не е вече както някога, мина онова глупаво време. Сега всеки трябва да жертвува за общото благо.

— То добре, кмете. Да има, че да жертвуваме, ами като няма?

— Като няма, не може…

Кметът рече да стане и потърси с очи каскета си.

— Не, стой, стой, не бързай — хвана се за него като за спасително въже старата майка. — Ще търсим, ще намерим, ще дадем. Само че ти ни отстъпи… Като на свои. С хиляда да мине и до петдесе от месечната.

— Не ще да може, бабо Лалке. Конкуренцията е голяма. В интереса на просветата, жертвувайте.

Кметът посегна и взе каскета си, който стоеше на миндера далечко от него. После попита отведнаж:

— Ами къде ви е учителката? Аз още не съм я видял, не я познавам.

— Ще дойде, Стамене, ще дойде. Срамува се детето… Баба Лалка стана, изкашля се, полуотвори вратата и извика високо, уж Олето бе някъде далече.

— Оле, ела майка.

Баба Лалка пак седна.

След малко вратата се отвори и на прага застана като ангел небесен хубавото Оленце, облечено в бяла рокля, с руса пухкава коса, със светли детски очи, с заруменяло от срам лице.

Тя се ръкува с кмета и застана сред стаята.

— А-а — каза кметът. — Че тя хубава, вашата даскалица…

Изпъкналите му очи се отправиха към нея с вълчи поглед и по мазното му лице преминаха розови облаци.

— Бабо Лалке — каза той твърдо, като се обърна към старата. — За ваше добро — отстъпвам. Две хиляди ще ми дадете на два пъти. За половината ще почакам. А от месечната не искам. За нея ще се погодим с даскалицата…

Информация за текста

Набиране: Георги Величков

Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]

Публикация:

Елин Пелин. „Събрани съчинения в шест тома“, Том трети; „Български писател“, С. 1977. Под редакцията на Тодор Боров, Кръстьо Генов и Пеньо Русев.

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/5397]

Последна редакция: 2008-02-14 10:30:00