Читать «Бялото цвете» онлайн - страница 4

— Седем години те търсих. Заради теб ходих при слънцето, при месеца и при вятъра. Помогнах ти да победиш страшната ламя… О, принце, не ме забравяй!

Ала принцът нищо не чул. Струвало му се, че повява тих ветрец и шепне в листата на дърветата в царската градина.

След час извели девойката от покоите на принца. Тя дала роклята на принцесата и излязла от двореца покрусена. Повървяла малко, а после седнала под едно дърво да си почине и заплакала. Изведнъж си спомнила за яйцето, което й подарил месецът. Счупила го и от него излязла златна квачка с дванадесет златни пиленца.

На другия ден девойката тръгнала с квачката и пиленцата към двореца. Всички придворни излезли, за да ги гледат. Дошла и принцесата. Пиленцата толкова й харесали, че тя повикала настрана девойката и й рекла:

— Продай ми тези пиленца. Ще ти дам пари колкото поискаш.

— Не ги продавам за пари — казала девойката. — Искам да ме пуснеш да поговоря още един час с твоя годеник и ще ти ги дам.

Принцесата се съгласила, но отново накарала стража да даде на принца упойно питие. Когато обаче стражът влязъл при принца и му подал питието, той попитал:

— Какво е това питие? Ти и вчера ми даде от него. Щом отпих една глътка, веднага заспах. Струваше ми се, че вятърът шепне в листата на дърветата.

Тогава стражът отговорил:

— Щом питаш, ще ти кажа, принце. Това питие е упойно. Принцесата ме накара да ти го дам. Когато вчера отпи от него, веднага заспа. Тогава при теб дойде една красива девойка. Тя плака и разказа колко дълго те е търсила и колко е страдала за теб… Ала след един час я изведоха оттук. Ти още спеше.

Принцът излял питието, легнал в леглото и се престорил на заспал.

Довели красивата девойка. Тя седнала до принца и започнала да разказва. Принцът познал гласа на любимата си жена, скочил, прегърнал я и казал:

— Ти ме спаси от ужасната магия. Досега живеех като на сън. Тази принцеса ме омагьоса отново, защото иска да се омъжи за мен. Но сега вече нищо не може да ни раздели.

— Да бягаме оттук! — казала девойката.

— Да бягаме! — рекъл принцът. — Трябва да намерим морската птица. Тя ще ни отведе надалеч.

Двамата избягали тайно от двореца. Намерили голямата птица, качили се на гърба й и тя ги понесла над Червеното море. Когато стигнали средата на морето, девойката пуснала ореха, който й дал вятърът. Изведнъж от водата изникнало огромно дърво. Птицата кацнала на него, за да си почине. После отново полетяла и отнесла принца и неговата красива жена в един прекрасен край, където двамата заживели щастливо.

Информация за текста

Brüder Grimm

Сканиране и разпознаване: Анани Младенов

Публикация:

Братя Грим — Приказки

Превод — Димитър Стоев

Илюстрации — Антония Дончева

Редактор — Петя Дочева

Технически редактор — Иван Додов

Издателство — „Св.св. Кирил и Методий“

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/2550]

Последна редакция: 2007-04-29 13:48:35