Читать «Бялата змия» онлайн - страница 2

— Няма да забравим, че ни спаси живота и ще ти се отблагодарим.

Възседнал той коня и продължил пътя си. След известно време от пясъка под нозете на коня се разнесъл някакъв глас. Ослушал се момъкът и доловил, че царят на мравките се вайка:

— Ох, тези хора, да пропаднат вдън земя с тромавите си добичета! Ето този глупав кон тъпче без жалост племето ми с тежките си копита.

Тогава момъкът отбил коня по един страничен път и царят на мравките викнал след него:

— Няма да забравим това добро и ще ти се отблагодарим.

Пътят му минавал през една гора и той видял на едно дърво двойка гарвани, които изхвърляли рожбите си от гнездото:

— Махайте се, обесници такива — грачели те, — не можем да ви нахраним! Пораснахте вече и трябва сами да си търсите храна.

Клетите гарванчета лежали на земята, пърхали и пляскали с крилцата си и грачели:

— Та ние сме още безпомощни деца! Как да си търсим сами храна, като не умеем да летим? Ще умрем тук от глад.

Тогава добрият момък слязъл от коня, убил го с меча си и го оставил за храна на гарванчетата. Те заподскачали, стигнали до него, нахранили се и гракнали:

— Няма да забравим това добро и ще ти се отблагодарим.

Сега момъкът бил принуден да ходи пеш и след като извървял много и дълги пътища, стигнал в един голям град. По улиците имало небивала глъчка и навалица. Скоро се появил един конник и разгласил, че принцесата търси съпруг, но който иска да я вземе за жена, трябва да изпълни едно тежко условие; ако не успее, ще плати с живота си. Мнозина били опитали вече, но намерили смъртта си.

Видял момъкът принцесата и бил толкова заслепен от голямата й хубост, че забравил всяка опасност. Застанал пред царя и поискал ръката на дъщеря му.

Завели го незабавно на морския бряг и пред очите му хвърлили във водата един златен пръстен. После царят му заповядал да извади тоя пръстен от морското дъно и добавил:

— Ако изплуваш без него, ще те хвърлят вързан във водата и ти ще се удавиш.

На всички им било жал за хубавия момък, но го оставили сам на морския бряг. Стоял той и размислял какво да прави и изведнъж видял, че към него плуват три риби — и то точно онези, на които бил спасил живота. Едната от тях държала в устата си мида, която сложила на брега пред краката на момъка; той я вдигнал, отворил я и видял в нея пръстена.

Зарадвал се много, занесъл го на царя и очаквал, че той ще му даде обещаната награда. Но гордата принцеса, като чула, че момъкът не е от царско потекло, отблъснала предложението му и поискала да бъде изпълнено друго нейно желание. Тя слязла в градината и разпиляла из тревата десет чувала, пълни с просо.

— Длъжен е да събере просото до утре, преди да изгрее слънцето — рекла тя, — и не бива да се загуби нито зрънце.

Седнал момъкът в градината и се замислил как да изпълни това желание, но не можал нищо да измисли. Седял, потънал в скръб, и чакал да дойде утрото, за да го отведат на смърт.

Но когато първите слънчеви лъчи озарили градината, видял наредени един до друг десетте чувала, пълни догоре, и нито зрънце не било изгубено. През нощта пристигнал царят на мравките с хиляди и хиляди мравки — благодарните живинки събрали най-старателно просото и напълнили чувалите.