Читать «Бягството на номер 811» онлайн - страница 2

Раул скърцаше със зъби. Неговата жена всеки миг можеше да дойде.

— Иви не трябва да ме види! — каза номер 811 и се настани в едно меко кожено кресло. Дума по дума той разказа за пилата, за приятелката на директора на затвора, за автомобила…

— Ти искаш един костюм и пари — каза внезапно Раул. — Ще имаш и двете. Но ако се опиташ още веднъж да видиш Иви, ще продупча жилетката ти. Веднъж вече съм те предупреждавал и бях много доволен да науча, че си в затвора, защото така Иви бе свободна от твоите задиряния.

— Значи ти се страхуваш — каза номер 811, — че тя може да се покаже слаба, ако ме види пак?

— Не се страхувам за себе си — съскаше Раул Арвоа. — Страхувам се за нея, защото знаеш, че ако разбера и най-малката й измяна, ще я удуша с тази ръка.

— Големи думи, Раул!

— Бих желал никога да не попадна в това състояние, за да докажа какво мога. Да пази Бог малката Иви от мен, ако ми е изневерила.

— Стига сме бъбрили — прекъсна го беглецът. — Задръж си Иви! Дай ми пари, ще отида в кръчмата на Пиер, там има хубави вина и сладка малага, както аз ги обичам, и Далбо ще ме скрие, докато на полицията омръзне да ме търси.

Един час по-късно Иви се прибра вкъщи.

— Раул — извика тя и се хвърли на шията на мъжа си. — Чуй какво ми се случи днес. Един арестант ми открадна автомобила, а сега, като се прибирах вкъщи, колата седи пред нашата врата, готова за тръгване и неповредена, като че ли само мен чака…

Информация за текста

Сканиране, разпознаване и редакция: 4040, 2007

Публикация:

Вестник „Стандарт“

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/4458]

Последна редакция: 2007-12-06 09:00:00