Читать «Българановците» онлайн - страница 2

Елин Пелин

Там също се намираше едно италианско шише от ония, както в Италия го наричат, „фияско“. Така го наричахме и ние.

Аз и Божинов през едно лято направихме пътешествие из Италия, една страна, която Божинов тъй много обичаше и за която и до днес му копнее душата. При заминаването бяхме изпратени на гарата от цялата компания и разбира се, от нашия „бае Георги“. Той ни даде един фирмилиян вино да пием по пътя и да го не забравяме. Не зная какво стана обаче, дали от силните впечатления през нашето пътуване, или затова, че тъй ни хареса италианското вино, — фирмилиянът на бае Георги остана неизпит И ние го върнахме пълен, така както бяхме го и занели. Във „фияското“, за което стана дума беше наляно това вино, останало по чудо неизпито. Това „фияско“ беше един от свещените предмети на компанията. Други предмети от тоя род бяха „Грамотата“ на бае Георги, която му се поднесе на един негов имен ден. Тя беше нарисувана от Божинов, с печат на трикольорен шнур, с портрета-карикатура на бае Георги, и имаше следното съдържание и подкрепено с надписите на всички ни:

Дивний бае Георги, хранителю наши! Ти, който ни храниш с люти паприкаши; ти, свидетел вечен на нашето бдене, водено редовно в твойто заведение, където се носят песни фирмилянски, весели и тъжни, и малко пиянски…

Освен тая грамота имаше в рамка и популярната тогава песен „Отец Ной“, която се смята като марш на тия, които обичат да посръбват.

С „фияското“, грамотата и тая песен се извършваха обредите при приемане на всеки нов член в групата. Лампите в заведението се угасваха, „фияското“ се опасваше на шията на тоя, когото кръщавахме, грамотата му се полагаше на главата, която се покриваше с чаршаф от масата, а песента се изпяваше тържествено и лампите светваха при последния куплет.

И всички тия гуляи и „тържества“, както ги наричахме от време на време, не минаха безплодни. Мнозина от тия млади хора написаха най-хубавите си работи, а и Божинов се окриляше и живееше в непрекъсната работа, с непрекъснати мечти за своето изкуство.

Хубави, млади години, с каква тъга си спомням за вас!

[Излиза в сб. „Александър Божинов“, 1924, с. 47–49. Издаден е до случай 25-годишната дейност на Ал. Божинов — 5 юни 1924 г. Сборникът се редактира от комитета по юбилея с председател Елин Пелин и членове Ал. Балабанов, Ст. Костов, Борис Денев и др, Сп. „Българан“ излиза от 10 януари 1904 до 23 май 1909.]

Информация за текста

Сканиране, разпознаване и корекция: NomaD, 2010

Издание:

Елин Пелин. Съчинения в шест тома. Том VI

Редактор: Светла Гюрова

Оформление: Кирил Гогов

Худ. редактор: Елена Маринчева

Техн. редактор: Виолета Кръстева

Коректор: Елена Куртева

Формат 32/84/108; тираж 60 113 екз.

печатни коли 25; издателски коли 21,00;

л.г. VI/32; изд. № 5000; поръчка № 108/1978 г. на изд. „Български писател“;

дадена за набор на 22 I. 1978 година;

излиза от печат на 30 VI. 1978 година.