Читать «Бък големият» онлайн - страница 6

Сали Певицата фучеше като настръхнала котка, дишаше тежко. По едно време, останала без сили, залитна и се подпря на крака на леглото. Задъхана и запотена, просто не виждаше с какво да го удари. Стори й се, че с каквото замахне, полза няма — всички вещи отскачаха от него, като че ги запраща към тухлен зид. Такъв никога не беше виждала. Не подозираше, че може да има такива мъже.

— Сладурче — обади се Бък Големият, — много си била пламенна бе! Точно такива обичам да задирям. Ох-ох! Ох-ох!

Сега вече успя да я сграбчи. Тя не се отмести от мястото си, та се наложи да я тегли. Дръпна я, но тя стоеше като забит стълб и не мръдна. Тогава отново я грабна. Тя се стовари отгоре му като чувал картофи, претърколи се на дъските и размаха ръце и крака, сякаш пъди пчели или стършели. Бък Големият я спипа, тя се обърна по гръб и се отпусна, притихнала и кротка, ще речеш — преди малко помежду им нищо не се е случило. Очите й се взряха в неговите и ако беше коте, сигурно би замъркала.

— Как ти хареса пържената риба и сухарът, Бък? — попита тя с отпаднал глас. — Кажи, Бък, хареса ли ти?

— Велика работа — рече той. — Не съм турял такава прелест в уста, откакто се помня.

Вятърът духна и притвори вратата. Остана да зее тясна цепнатина. Джимс и Мозес се надигнаха и впериха поглед в жълтия лъч светлина, който се процеждаше в нощта. После се върнаха при порутения стобор и се отправиха към големия път. Сегиз-тогиз до тях достигаше кръшният смях на Сали Певицата. Седнаха в канавката и зачакаха. Повече нищо не можаха да сторят.

Мина доста време, додето Бък Големият излезе от хижата. Луната бе отдавна изгряла, вече се поклащаше по средата на небето, нощната роса ги обливаше и ги караше да тръпнат като че са паднали с дрехи в реката.

Когато Бък Големият се запрепъва при камарата от дърва и дупката в оградата, те скочиха. От вратата навън се втурна дълъг сноп жълта светлина и заля целия двор. В единия край на вратата стърчеше главата на Сали Певицата.

— Защо висите тука бе, момчета? — промърмори Бък Големият. — Хайде, тръгвайте да си вървим!

Заспускаха се по хълма, Бък крачеше напред, а Джимсън и Мозес подтичваха отзад да не изостават.

Бяха вече по средата на склона, а Бък Големият думица не бе отронил. Джимсън и Мозес тичаха до него, да не изпуснат нищо, ако рече да разправя как е задирял Сали Певицата. Беше недопустимо човек да влезе при Сали, в собствената й къща, и да няма подир това за какво да разправя.

Препускаха до него и все се надяваха, че нещо ще продума. Добре че беше надолнище, та лесно го настигаха!

В подножието на хълма, където пътят пресича реката, Бък Големият спря и се извърна. Погледна към върха, дето живееше Сали Певицата, и дълбоко въздъхна. Джимсън и Мозес се прилепиха до него, всичко да чуят.

— Най-вкусният костур, който някога съм ял — каза бавно Бък Големият. — Ох-ох! Тая пържена рибка и тоя топъл сухарец! По-сладко не съм си похапвал! Ох-ох-ох! Думи няма, умее да готви момичето!